Застрахователният сектор, животозастраховането и доброволното пенсионно осигуряване (с лични или други вноски) представляват нисък риск за изпиране на пари. Такова е заключението от първата за България Националната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма. Документът е изготвен от постоянно действаща междуведомствена работна група, в чийто състав влизат представители на ДАНС, МВР, Прокуратурата, БНБ, КФН, Комисията за борба с корупцията, НАП, Агенция "Митници", Държавната комисия по хазарта (ДКХ), Министерствата на правосъдието и на финансите.
В доклада е посочено, че ниската вероятност за изпиране на пари в застрахователния сектор е вследствие на ограничените обеми на тези продукти на пазара, както и поради факта, че свързаните последствия са незначителни.
Според обобщената матрица на рисковите събития нисък риск е този, които може да се случи веднъж на 5 години или по-рядко. При ниския риск свързаната криминална среда е слаба или не съществува, a превантивните контролни механизми са силни. Също така, съществуват достатъчно ефективно възстановителни (ограничителни) контролни механизми, така че да могат да възвърнат по-голямата част от нанесената вреда. Обемът на изпиране на пари не надхвърля стойността на неголеми индивидуални транзакции.
Общо 32 рискови събития за изпиране на пари и 10 рискови събития за финансиране на тероризъм са регистрирани в доклада за национална оценка на риска. Идентифицирани са редица икономически сектори, които обикновено се използват за изпиране на пари в различните му фази. Сред тях са горивата и въгледобива, търговията на едро и дребно, недвижимите имоти, транспорт и селско стопанство в контекста на измамите с еврофондове. Малките и средни предприятия се очертават като по-уязвими за рискове от изпиране на пари, тъй като не са обект на същия контрол от страна на държавата, на какъвто са подложени по-големите предприятия.
Лицата по чл. 4 от ЗМИП, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало до влизането му в сила, трябва да приведат вътрешните си правила в съответствие с изискванията на закона в срок до 6 месеца от публикуването на резултатите от Националната оценка на риска на интернет страницата на ДАНС.
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
