„Амбицията на новия Управителен съвет на АБЗ е да работи в посока подобряване на нормативната рамка така, че от една страна, на база на дигиталната трансформация, да дадем възможност на нашите клиенти по-бързо да получават по-качествени и по-добри услуги, а от друга - да помогнем на самия бранш да върши по-добре работата си, да бъде в полза на клиентите.“ – заяви Юри Копач, председател на УС на АБЗ, в пространно интервю за в. „Телеграф“. Дигитализацията на цялостния застрахователен процес носи редица предимства и предлага бърза и сигурна комуникация на бизнеса с клиентите. Но нормативно все още не е обезпечена достатъчно, така че да се осъществява в тези мащаби, при които да се приеме, че браншът е дигитализиран. Юри Копач подчерта, че АБЗ е отворена за диалог и партньорство с КФН, която е компетентният орган във връзка с развитието на нормативната уредба, както и с другите компетентни държавни институции.
Коефициентът на застрахователното проникване в България е само 2,4%, а средното за Европа е около 7,4%, т.е. застраховаме се три пъти по-малко от другите европейци. Особено сериозен е проблемът с ниския дял на застраховано имущество, защото в резултат на климатичните промени природни бедствия ще има все повече. Според председателя на АБЗ е много важно държавата да влезе в ролята си на фактор, който да повлияе върху застрахователната култура на българина. „Направи ми впечатление, че нито един представител на държавата, в нито един момент, не постави въпроса защо, при условие, че в България все по-често стават природни бедствия, хората масово не се застраховат. Никой не постави този въпрос.“- допълни той.
За Юри Копач доверието е ключов фактор за разширяване обхвата на застрахователната защита и трябва да се работи за повишаване на доверието на потенциалните клиенти към застрахователите. „Когато се повтаря мантрата: застрахователите не плащат, мога да дам пример. Само 5% от всички претенции се отказват и то защото се завеждат по непокрити по съответната полица рискове. За 2021 г. са изплатени обезщетения в размер 1,3 милиарда лева.“, подчерта той. АБЗ е много активна по отношение повишаване на застрахователната информираност на хората, разчита и на медиите, за да достигнат посланията й до широката публика. Но трябва да има и държавна политика в това отношение, да се насърчава застрахователната култура, а не хората да разчитат на еднократни помощи от държавата, които обикновено са крайно недостатъчни за справяне с щетите.
По повод скорошните наводнения председателят на АБЗ коментира: „Много имоти не са застраховани, дори и предприятия с техните сгради, машини и съоръжения, а и самата държава не е сключила застраховки или е сключила застраховки с голямо подзастраховане по линия инфраструктура, пътища, мостове и т.н. Всичко това е предмет на застраховане. Ние, като застрахователи, искаме да бъде партньор на държавата. Не искаме пари от държавата. Искаме тя да влезе в ролята си на регулатор на тези процеси. Да защити населението си, като помогне за повишаването на неговата застрахователна култура и да насочи хората към сключване на тези застраховки“.
Имуществените полици са наистина много достъпни. За застрахователна сума от 60 000 лева, колкото са малките къщи на село, годишната премия е 63,50 лв. За хубав софийски апартамент за 150 000 евро, премията е 299,12 лв. на година, при пълно покритие. За съжаление, дори зачестяващите природни бедствия не стимулират потребителския интерес и не се отчита ръст на пазара, въпреки че имуществената застраховка е най-смисленият и ефективен начин за справяне с последиците от рисково събитие. Юри Копач подчерта, че особено при тежки природни бедствия застрахователите се стремят максимално бързо да изплатят обезщетенията по заведените претенции, защото са съпричастни с нуждите на хората в тези моменти.
По отношение на системата „бонус малус“ в регулатора се обмисля вариантът всяка компания да разработи и прилага своя индивидуална бонус малус система, подход, който като цяло се подкрепя от застрахователната общност. Така всеки застраховател може реши за себе си как ще направи своята бонус-малус система, какви критерии ще заложи, ако разбира се, няма нормативно определени такива. По мнението на Юри Копач сред водещите критерии трябва да са шофьорският стаж и виновно причинените пътно-транспортни произшествия. Статистиката показва, че в България около 10% са шофьорите с пътно-транспортни произшествия. Всички останали са собственици и водачи, които не само не трябва да бъдат санкционирани чрез премията, а обратно, трябва да бъдат бонусирани за това, че те добре управляват съответния автомобил.
* Снимка: Бойко Кичуков
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
