„Наблюдава се известен ръст на застраховките за жилища, като до голяма степен това се дължи на пазара на ипотечни кредити. Друга причина е, че хората започнаха да търсят в по-голяма степен застрахователна защита заради все по-честите природните бедствия и катастрофични събития“, коментира Веселин Ангелов в интервю за сутрешния блок на Bulgaria on Air. Надеждата е тази тенденция да продължи, въпреки че практиката показва затихване на интереса с времето.
Цените на имуществените застраховки са напълно достъпни, а цените са на нивата от преди пандемията. На пазара се предлагат различни продукти, като има два основни вида. Единият са т.нар. застраховки „на лимит“ с фиксирани застрахователни суми , а при другия полиците отразяват реалната стойност на имота на база неговите характеристики. Цената по полиците е пряко свързана с покритите рискове и сумите по тях. По-евтините застраховки включват по-малко рискове, покрити с по-ниски суми. Например, застрахователната сума по полица за 30 лв. по основното покритие може да е 20 000 лв. По-малките щети по дома могат да бъдат покрити при тези условия, но ако имотът е унищожен при пожар, то 20 000 лв. няма да се достатъчни за възстановяване на жилището. Логично, по-високата цена на полицата означава по-добра защита, по-добро покритие. Затова, когато избират застраховка за дома хората не трябва първо да гледат цената, което е най-честият случай. Те трябва да помислят какво искат да получат като защита, да изходят от своите нужди и да проверят каква би била цената за пълноценна защита. Ако тя е не отговаря на възможностите им в момента, могат да я намалят, като се откажат от някои покрития. Но в този случай ще са наясно какво е покрито по полицатаи какво не, посъветва Ангелов. Интересното е, че според данни от проведена наскоро анкета на АБЗ и MoitePari около 30% от хората са склонни да отделят за застраховка на дома си по 150 лева от годишния си бюджет. Това са позитивни данни, които означават, че все повече хора искат да си осигурят по-пълноценна защита на дома. Посредниците трябва активно да подпомагат и насочват своите клиенти в процеса на избор на полица.
Хората трябва да са запознати и с условията по полицата си за деклариране на щета - какви са сроковете за регистриране на събитието, кои компетентни органи следва да бъдат уведомени и какви документи трябва да се представят при завеждане на претенцията. Срокът за изплащане на обезщетенията е 14 дни.
Пазарните данни ясно сочат, че българите застраховат колите си, но не и домовете си. Онагледяващ пример е и фактът, че след наводненията в Карловско е установено, че е имало 7 застраховани къщи и 700 застраховани автомобила. Според Веселин Ангелов причината е, че хората ежедневно виждат рисковете пътя, докато наводнения или земетресения се случват много по-рядко през годините. Честота на пътните произшествия кара хората да се замислят и да застраховат колата си, но тази нагласа трябва да се промени. „Всъщност, ако се случи нещо с жилището ни ни, финансовият риск е много по-голям. Да възстановим дома си е в много пъти по-скъпо от това да си купим нов автомобил.“, посочи той и допълни, че когато имаме материален интерес, инвестирали сме в нещо, трябва да се замислим как да го обезпечим. Например, един апартамент и обзавеждането му са инвестиция за години напред.
България е с най-ниско проникване на имущественото застраховане в Европа, включително и в страните от Източна Европа. У нас застрахованите имоти са 7%, в съседните ни държави е около два пъти повече, а в Унгария са застраховани 72% от домовете. Причините за това положение са много – и манталитетът, и липсата на обучение по финансова грамотност още в училище.
Все още съществува и нагласата, че държавата ще помогне на пострадалите в случай на природно бедствие, но трябва да си дадем сметка, че тези средства идват от държавния бюджет и ако имотите ни са застраховани, то те биха могли да се насочат към други дейности, например за училищата, болниците, обясни Веселин Ангелов.
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
