Пандемията COVID-19 постави на дневен ред въпроса как да бъдат покривани бъдещите загуби при пандемии и каква роля би могъл да играе застрахователният сектор. В свой анализ АБЗ събра най-актуалната информация по темата и предложенията на застрахователния сектор. Анализът е публикуван на сайта в раздел „Застрахователен пазар“.
Още от самото начало на пандемията с темата са ангажирани институции и заинтересовани страни на най-високо международно и европейско ниво. Дискусиите показват наличие на общо разбиране, че застраховането на пандемичен риск при традиционния модел на частно застраховане не е възможно и е необходимо да се търсят опции за споделени с публичния сектор решения за устойчивост на пандемичния риск. В доклад на EIOPA от м.юли 2020 г. се посочва, че решенията ще изискват участие както на публичния, така и на частния сектор и ще се основават на следните четири ключови елемента: правилна оценка на риска, мерки за предотвратяване на риска, подходящ дизайн на продукта, трансфер на риска. Вариантите също включват и различни начини, по които публичният и частният сектор да работят заедно, като например създаване на експертна група на ЕС за споделяне на данни и моделиране на риска и на платформа за публична и частна координация на мерките за превенция.
Към настоящия момент не съществуват национални схеми, които да предлагат покритие за пандемичен риск. Въпреки че в редица държави съществуват национални схеми за други катастрофични рискове, като тероризъм или природни бедствия, те са много различни от тези при пандемия, която е глобална по своята същност и засяга много индивиди и икономически сектори едновременно. Съществуват дискусии на редица национални пазари, които са на различни етапи от своето развитие. В най-напреднал етап е френското предложение CatEx, което беше представено още през юни 2020 г. и в момента е в процес на обсъждане. Текат дискусии и на други пазари като Германия, Италия и Испания. По-голямата част от тези инициативи са ръководени от застрахователната индустрия, но при всички от тях подкрепата от публичния сектор е предпоставка за постигане на каквото и да е решение за покритие на пандемичния риск. Към момента има данни само за един стартиращ пандемичен пул - COVID-19 Business and Employee Continuity and Recovery Fund в САЩ, подкрепян от широк бизнес консорциум, включващ и застрахователната индустрия. Ролята на застрахователите е да обработват и да насочват документите на бизнесите, търсещи подкрепа.
Европейски застрахователен сектор и покритие на пандемичния риск
Пандемичният риск е стандартно покрит в някои застрахователни бизнес линии, но и стандартно изключен в други, като например прекъсване на дейността. Това е така, тъй като този риск не отговаря на основните принципи за застраховаемост като да бъде дефинируем и финансово измерим; да е случаен и независим, за да е възможно да се изгради пул, в който рискът да може да бъде споделен и диверсифициран при икономически справедливи условия (взаимност); да може да се изчисли справедлива премия за риска, която да бъде достатъчна да покрива рисковете и да е достъпна за потребителите; да бъде изчислим, т.е. да има достатъчно голяма история и количество данни и др. Това означава, че макар и да съществуват специализирани и ограничени пазари за този тип покритие, застраховането на много голяма част от лица и фирми срещу пандемия не може да бъде направено, разчитайки единствено само на стандартните застрахователни принципи.
Важно е да се направи разлика между области, в които пандемичният риск може да бъде покрит и други, в които не може.
- В повечето европейски пазари застраховки извън „имущественото“ прекъсване на дейността (свързани с физически щети като например наводнение или земетресение) не се предлагат. А в малкото пазари, където тези продукти съществуват, пандемичният риск е изключен поради причините, посочени по-горе. Същото е валидно и при застраховките за отмяна на събитие.
- Ситуацията е различна при животозастрахователните полици, които често не изключват пандемичен риск, тъй като експозициите могат да бъдат моделирани на база исторически данни.
- При здравните застраховки покритието зависи от лимита на исковете предвид капацитета на националните здравни системи, затова ролята на застрахователите при осигуряване на здравно застраховане варира значително в отделните държави.
Застрахователните дружества не могат да плащат за загуби, за които не са получили премии, а изискването застрахователите да плащат ретроактивно за щети, за които не са заделени резерви, може да застраши както способността им да плащат щети, така и финансовата стабилност на целия сектор. В това отношение секторът е извлякъл важна поука от кризата, а именно наличието на прецизно дефинирани общи условия, с които потребителят е наясно какви рискове покриват и кои – не.
Покритие на пандемичния риск: възможни подходи и предложения на европейския застрахователен сектор
Възможностите на застрахователния сектор сам да допринесе за компенсиране на пандемичните загуби е доста ограничен. Независимо от това, застрахователният сектор може да сподели познания за оценка и практически работещи решения, които да помогнат на обществото да бъде по-добре подготвено за бъдещи пандемии. Но това, естествено, ще изисква участие както на частния, така и на публичния сектор. Важно е да се уточни, че застрахователите биха участвали под формата на един изцяло нов механизъм, при който по-скоро трябва да се гарантира, че бизнесите няма да фалират, отколкото да се опитва да се компенсират бизнесите при загуби от прекъсване на дейността. Следователно фокусът трябва да бъде върху превантивните мерки, т.е. мерки, предприети от публичните власти (екс-анте) за укрепване на системите за обществено здраве и внедряване на приложенията за проследяване на контакти при разпространението на болестта. Тези мерки могат да допринесат за намаляване на вероятността от тотален локдаун, а това би увеличило застраховаемостта на различни рискове, свързани с пандемията.
Сред предложенията на европейския застрахователен бизнес е създаването на международна (или поне европейска) „обсерватория“ за наблюдение на пандемичните рискове (евентуално свързана със Световната здравна организация). Целта на тази структура е да подпомогне разработването на инструменти за оценка на пандемичния риск чрез събиране на статистически данни, които да се включат в рисковите модели, да се осигури планиране на непрекъснатостта на бизнеса, да се осигури обратна връзка за държави, които не са приложили ограничителни мерки и да се споделят най-добри практики.
В продължение на всички дискусии по въпроса за пандемичния риск на европейско ниво, председателят на EIOPA, Габриел Бернардино, сподели: „Изключително важно е не само да се води дебат за това как нашето общество може да реагира по-добре на бъдещи разрушителни събития като COVID-19, но и да измислим път напред. Макар да е ясно, че застраховката не може да покрие пълните разходи по пандемията, застрахователите и презастрахователите трябва да бъдат част от решението. Аз съм силно убеден, че споделените решения за устойчивост могат да играят важна роля за смекчаване на икономическата фрагментация в целия Европейски съюз и следва да бъдат част от усилията за възстановяване на Европейския съюз, който защитава бизнеса и гражданите си.“ В тази връзка той допълва, че „колкото по-малко решението за пандемичен риск се разглежда като застрахователно решение, толкова по-добре“, тъй като то трябва да бъде политическо решение, при което застрахователите могат да предоставят (макар и ограничена) техническа подкрепа.
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
