Представители на АБЗ и застрахователната общност участваха в дискусионен панел, проведен в рамките на поредното 7-мо издание на EXPO Moite Pari на 2 ноември. За първи път, в утвърдилия се вече форум, застрахователната тематика влиза в програмата, а заявката е това да се превърне в традиция. Дискусията премина под надслова „Защо да мислим преди, а не след негативното събитие и как да се защитим финансово?“
В панела участваха Нина Колчакова, генерален секретар на АБЗ, Веселин Ангелов, член на УС на АБЗ и изпълнителен директор на „Алианц България“, Константин Велев, изпълнителен директор на „Армеец“ и проф. д-р Стоян Проданов, изпълнителен директор на „Бул Инс“. Модератор беше Николета Шаламанова, управител, „Инста Брокер“.
Във въвеждащата презентация към панела Нина Колчакова коментира сравнително ниското застрахователно проникване в България, като акцентира върху имущественото застраховане и възможностите на застраховането да осигури изцяло или да допълни съществуващите публични защитни механизми. Тя посочи, че и по света, и в България поради климатичните промени загубите от природни бедствия нарастват с бързи темпове. За 2022 г. загубите в глобален мащаб възлизат на 274 млрд. щ.д, с около 30% повече от средногодишната стойност 208 млрд. щ.д, за предходните 10 години. За България в периода 2011-2019 г. средногодишните загуби възлизат на 122 млн. щ.д. Проблемът у нас е, че много незначителна част от тях са застраховани, докато в глобален мащаб делът на застрахованите загуби е 45%. Така, в България възстановяването от неблагоприятни събития практически се носи от държавния бюджет, бизнеса и домакинствата, вместо да се използва защитният механизъм на застраховането, подчерта Колчакова.
Тя представи данни за застрахователното проникване по линия на имущественото застраховане в близки държави със сходно икономическо развитие. С 10% дял на застрахованите имоти България се нарежда на последно място сред изследваните девет държави, а първенството се държи от Унгария със 75% застраховани имоти, следвана от Полша със 70%, Словения - 66%, Чехия – 63%, Хърватска -25%, Румъния с 20%, Гърция с 15% и Турция с 14%.
Ниското ниво на защита представлява сериозен социален проблем, посочи Колчакова и се спря върху причините за неблагоприятната ситуация, като се базира на данни от национално-представителното изследване на АБЗ от 2020 г. Една от тях са установилите се в публичното възприятие „митове“ за застраховането. Такъв „мит“ е, че държавата е длъжна да се погрижи за възстановяване на увредени при бедствие частни имоти – в това се убедени над 1/5 от хората. Добре е, че хората се разчитат на държавата, но тя не може да възстанови в пълен размер щетите на всички, които са загубили имущество. Това не е функцията на държавата, а на застрахователите, коментира Колчакова. Друг мит е, че застраховките са „скъпи“ – 46% от хората вярват, че не могат да си позволят тези продукти, за 79% цената е водещ фактор при избор на застраховка. Хората не сключват застраховки и защото вярват, че застрахователите „не плащат“ – това е мотивът на 33% от тях. Но всъщност, само 5% от хората със застраховки са имали проблем с плащанията, като той се дължи на непознаване на условията по полицата. Информираността на потребителите е водещ фактор по отношение употребата за застраховки, а данните ясно очертават проблема – 54% от хората не сключват полици, защото не ги разбират.
В последвалата дискусия Константин Велев се спря и на други изводи от изследването. Животът и здравето са най-ценните за хората, но въпреки това те избират на първо място да застраховат автомобила си. Съветът на експерта е всеки човек да се запита кое е най-ценно за него и кои са най-значимите рискове, които го застрашават. Отговорът на тези въпроси би очертал рамките на необходимата ни застрахователна защита.
Зачестяващите природни бедствия не стимулират ръст при търсенето на имуществени застраховки у нас, за разлика от други държави като Чехия, Хърватска, е наблюдението на Константин Велев. След тежко събитие се наблюдава краткотраен повишен интерес, след което пазарът се връща на обичайните си нива. Вместо да разчита на държавата, всеки човек трябва да поеме отговорността за себе си, близките, собствеността си, призова Велев.
По отношение на навлизането на изкуствения интелект в застраховането Велев посочи, че, независимо от традиционно по-консервативния подход на застрахователния сектор, тези процеси вече набират скорост. Пандемията се оказа факторът, който изключително силно стимулира използването на дигиталните технологии в застраховането и то не само в сферата на комуникация с клиентите, но и в много други аспекти на застрахователната дейност.
Веселин Ангелов продължи темата с потребителския избор на застраховки, като подчерта, че цената на полицата не трябва да е водещ фактор, както се случва в действителност. Когато купуваме други стоки и услуги, ние не избираме непременно най-евтините, а търсим такива, които най-пълно отговарят на нуждите ни, посочи той. Такъв би следвало да е подходът при избор на застрахователни продукти. На първо място трябва да се прецени срещу какви рискове търсим защита и каква сума би отговорила на потребностите ни, ако рискът се реализира. „Не е логично да сме собственици на имот за 200 000 лв., а да го застраховаме за 20 000 лв., защото тази сума не би била достатъчна да възстановим собствеността си, ако е унищожена от рисково събитие.“, обясни Ангелов. Той посочи, че застраховките изключително достъпни като продукт – и като ценови нива, и като достъпност и разнообразие на продажбените канали.
Веселен Ангелов подчерта, че не напразно животозастраховането е фундаментът, на който всеки човек трябва да стъпи при изграждане на застрахователна защита. Причината е, че човекът е източникът на собственото си благосъстояние, а най-големият риск е загубата на възможността да работи, да създава благосъстояние – било то поради смърт или загуба на трудоспособност. За съжаление, застрахователното проникване по линия на животозастраховането е много ниско, около 2% и това основно се дължи на изискванията при банковото кредитиране. В последните години се отчита значим ръст на премийния приход по инвестиционните животозастраховки, които се явиха като естествена спестовна алтернатива в условията на нулеви лихви по депозитите. Интересът към тези продукти продължава да е висок, като потребителите са привлечени от съчетанието от защита и атрактивни инвестиционни възможности.
По повод ниското застрахователно проникване по линия на имущественото застраховане проф. д-р Стоян Проданов посочи, че „ако е на мястото на финансовия министър би бил притеснен, че толкова малко активи в държавата са защитени“. Природните бедствия зачестяват и единственият разумен подход е проблемът да се адресира предварително, да се изградят работещи решения. Сред тях могат да са застрахователен пул, какъвто има в Турция, въвеждане на задължително застраховане на имущество, каквото се очаква да се въведе в Албания. Според доц. Проданов доверие в застрахователният сектор има, което е видно от факта, че пазарът расте с добри темпове. Налице е пряка връзка между благосъстоянието и застрахователното проникване, затова с повишаването на доходите на домакинствата може да се очаква и повишение при потреблението на застрахователни продукти.
Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че от съществено значение е активната комуникация с потребителите и повишаване на информираността им. Хората с по-висока застрахователна грамотност не само ползват повече, но и по-разнообразни застрахователни продукти, а нарастването на тази група потребители би оказало позитивно въздействие върху нивото на защитеност на обществото.
-370x270-1.png "News image")
