Пламен Шинов, зам.-председател на АБЗ, за Радио Пловдив: „При природни бедствия има ръст на застрахованото движимо и недвижимо имущество, но е краткотраен“

Каква е процедурата по покриване на щетите върху автомобили, предизвикани от природни бедствия, коментира за програма "Ден след ден" по БНР-Радио Пловдив, Пламен Шинов, зам.-председател на УС на Асоциацията на българските застрахователи и изпълнителен директор и член на УС на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”.

Той подчерта, че за да се покрият подобни щети автомобилът трябва да е с доброволна застраховка "Каско". Процедурата по предявяване на претенция за обезщетение не е сложна. Клиентът трябва да уведоми застрахователя си за случилото се събитие, било то чрез посещение в офис, онлайн или по друг начин, в зависимост от възможностите, които предлага съответното дружество. Попълва се кратка документация, уточнява се как ще бъдат възстановени щетите – дали клиентът ще ползва доверен сервиз на застраховател или друг сервиз, дали обезщетението ще се изплаща по експертна оценка, като това зависи и от условията по полицата.

Законовият срок за изплащане на обезщетение е 15 дни, но често плащането става в рамките на няколко дни, особено когато става въпрос за обезщетение по експертна оценка, посочи Пламен Шинов. При ползване на доверен сервиз или при представяне на фактури от клиента за извършени ремонтни дейности по автомобила, изплащането на обезщетението  зависи и от ритъма на работа на съответния сервиз. 

Различните застрахователи по различен начин дефинират изискванията в общите си условия и всеки трябва да провери какво е указано и какво се изисква да се представи като документи, включително в случаи на щети в резултат на  природни бедствия, посъветва Пламен Шинов. При събития или бедствия, за които има публична информация, обичайната практика на застрахователите е да не се изискват документи, с които да се доказва настъпването на събитието. Такива могат да бъдат изискани, ако става въпрос за изолирано събитие.

За клиентите с полици „Каско“ няма разлика в процедурата по претендиране на обезщетение, ако щетата по автомобила е причинена не от природно събитие, а от лошо качество на пътя, дупки по него. В тези случаи, обаче, може да има последици за институциите, които се грижат за поддръжката на пътя и съответно не са изпълнили задълженията си. След като изплатят обезщетението на своя клиент, застрахователят обичайно регресира претенцията към община, пътна служба и т.н.

Според Пламен Шинов след подобни природни бедствия има ръст на застрахованото движимо и недвижимо имущество, но то е за кратък период от време.

"Застраховките, които са свързани със здравето и живота ни са по-скоро изолирано явление при засрахователите. По-сериозно внимание българинът обръща най-вече на автомобила си. Най-много застраховки се правят на автомобили.  Малко над 70% е автомобилното застраховане като пазар в България. Застраховането на имуществото е на второ място, въпреки че и там проникването е по-скоро нищожно спрямо имотите, които не са застраховани", коментира още заместник-председателят на АБЗ Пламен Шинов. 

Начало