В пространно интервю за в. „Телеграф“ от 18.06.2024 г. Нина Колчакова, генерален секретар на АБЗ, коментира актуални теми, свързани с имущественото и земеделското застраховане с оглед на зачестяващите природни бедствия. Ето основните акценти от интервюто:
В резултат на климатичните промени природните бедствия в световен мащаб зачестяват, стават все по-разрушителни, а загубите от тях се многократно се увеличават. Подобен процес се наблюдава и в България, макар засега сме пощадени в сравнение с други държави. У нас стои с пълна сила проблемът за ниския дял застраховано имущество, но тази година се отчитат положителни тендеции.
Природните бедствия все повече зачестяват и никой в световен мащаб не отрича, че това се дължи на климатичните промени. Буквално всеки ден по новините съобщават за чудовищни наводнения, за свлачища, градушки по целия свят. Данните на презастрахователите, които събират информация за всички изплатени обезщетения, показват, че има огромен скок на тези обезщетения през последните години.
У нас сме доста пощадени в сравнение със световните примери. Но и в България се наблюдават тези тенденции. Например, градушките взеха да удрят все по на изток. Разразяват се над територии, които не са защитени с ракети, просто защото до неотдавна там никога не са падали такива градушки. Все повече щети има и в нашата страна. Асоциацията на застрахователите провежда периодично проучвания, включително и по темата за имущественото застраховане. Целта да да установим застраховат ли се хората и какви са причините да не го правят. Тази година нашето проучване показва за първи път, че има по-висока склонност хората да застраховат домашното си имущество. В България основно се застраховат автомобилите, но не и имотите. Например 30-40 процента от автомобилите имат автокаско. Застраховката на имуществото е по природа същата, но не е толкова популярна. Хората я правят тогава, когато ипотекират имота си, взимат заем и тогава банките изискват да има такава полица. Доброволно обаче много рядко се прави – вероятно са под 5 процента от имотите, които са застраховани .
В нашата страна много голяма част от жилищата са собствени. Имаме такава култура да сме собственици на жилищата си, много по-рядко се живее под наем. Но фактите говорят, че народът предпочита да застрахова автомобила си, но не и дома си. Но може би поради зачестяващите природни катаклизми, които нанасят все повече щети и на жилища, и на селскостопанска продукция, и на малки бизнеси, отчитаме тази година тенденция за по-голяма склонност за застраховане, на повече доверие към компаниите, на по-големи суми, които хората са готови да отделят за имуществени застраховки.
България силно изостава по дял застраховано имущество в сравнение дори със съседните държави
По данни на проучване на АБЗ България е на последно място по дял на застрахованите имот дори в сравнение със съседните държави, които имат същата култура и традиция. В страните от Централна Европа като Полша, Чехия, Словения, Унгария над 60-70 процента от домовете са застраховани. В Румъния, Турция, Гърция са около 20 процента. Например в Гърция, където традиционно има големи пожари през лятото, нивото на застраховане е доста ниско. Но наскоро гръцката държава прокара закон, според който, ако си застраховаш дома, получаваш отстъпка от общинската такса върху имота. У нас за съжаление няма държавна политика в това отношение, а загубите се увеличават при природни бедствия, потърпевшите продължават чакат помощ от държавата.
Пострадалите при бедствие собственици няма как да очакват държавата да компенсира загубите им. Това е функция на застрахователите. Функция на държавата са превантивните мерки, общите действия срещу защита от бедствия и аварии.
Държавата може при големи бедствия да осигури държавна помощ, за да могат потърпевшите да закрепят положението си за кратко време. Но размерът на помощите от 300-1000 лв. няма как да е достатъчен да се възстанови финансовото състояние на пострадалите до нивото, в което са били преди бедствието. Докато при застраховането това е целта - да възстанови предишното финансово състояние. По-скоро функцията на държавата е в превенцията, в организиране на общи действия за защита срещу бедствия и аварии - спасяване на хора, изпаднали в критични ситуации, както и за предотвратяване на бедствията, на превенция, почистване на речни корита, стрелби по градоносни облаци. Факт е обаче, че през последните години при бедствия загубите се увеличават. В медиите има информация за неосъществените превантивни мерки, които биха намалили тези загуби. Например, случаят в Царево - наводнението от миналата година, който е емблематичен в това отношение. Ако коритата на реките не бяха засипани, щетите щяха да са доста по-малки. В случая не само природата беше виновна.
Застраховките за дома са напълно достъпни – годишната излиза колкото една семейна вечеря в ресторант. Цените варират в зависимост от покритите рискове и застрахователните суми по полицата. На сайта на АБЗ хората могат да намерят ясна и изчерпателна информация за този вид застраховки – на какво да обърнат внимание при избор, как да заведат щета.
Цената застраховката зависи от много фактори - каква е сумата, за която човек би искал да застрахова имота си, дали иска да го застрахова само за базисните рискове пожар, наводнение, дали иска да включи и движимото имущество, т.е. покъщнината, дали ще добави допълнителни, например земетресение, токов удар. Но дори и при пълно покритие цената на застраховките за дома остава в пъти по-ниска от „Автокаско“, например.
По-скоро съществува незнание за застраховането, това е може би слабост и на комуникационнато политика на застрахователите. През последните години непрекъснато говорим, образоваме хората за имущественото застраховане, а и не само за него. Когато човек не разбира тематиката, си мисли, че това е нещо много сложно и скъпо, че не е за него, няма доверие на застрахователите. Това пречи на хората да се обърнат към брокера, за да разберат колко струва застраховката, дали може да си я позволят. На сайта на Асоциацията на българските застрахователи има материали за потребителите – статии, брошура, тестове. Те са направени на достъпен език, посочена е всяка стъпка при сключване на имуществена застраховка - за какво да внимаваме в договора, какви са включените рискове, как да разберем дали се застраховаме точно за това, което сме искали, на кого да се обадим, ако се случи нещо. Това е особено полезно за хората, които никога досега не са сключвали застраховка.
Как да се постъпи в случай на застрахователно събитие, природно бедствие, е описано в общите условия към полицата – какви са сроковете, какви документи са необходими и други. При големи природни бедствия практиката на застрахователите е да дават отсрочка за завеждане на претенциите. Покрай скорошните бедствия застрахователите са максимално мобилизирани и работят без почивен ден, за да могат да отговорят на хилядите заведени претенции. Хората трябва също да проявят разбиране и да са спокойни – няма да чакат месеци, ще получат обезщетения.
Ако човек има застраховка на имуществото си и настъпи застрахователното събитие, при първа възможност трябва да се свърже със своя застраховател. Сроковете за завеждане на щети, за произнасяне на застрахователя по претенцията и плащане на обезщетение са описани в общите условия на полицата, т.е. застрахователния договор. При сериозни природни бедствия застрахователите винаги дават отсрочка заради големия брой щети и пострадали. Целта е да улеснят клиентите и да се даде време и на двете страни. По закон застрахователят, след като получи всички документи и огледа щетата, има 15-дневен срок да се произнесе по претенцията – да определи обезщетението или мотивирано да откаже плащане. В случаи, при които човек е загубил покрива над главата си, застрахователите действат много по-бързо. Например при градушката, която удари миналата седмица великотърновския край, още на следващия ден застрахователите тръгнаха по огледи. Това обаче отнема време заради множеството засегнати имоти. Например, към един от застрахователите ни, който държи неголям пазарен дял от 8%, през първите два дни само във Великотърновско са заведени 300 претенции. Това означава, че само в този регион всички застрахователи са имали общо над 3000-4000 претенции. А бедствия удариха и други райони в страната. Огледите на толкова много имоти отнема време, въпреки че застрахователите наистина работят без почивен ден. Ясно им е, че когато човек е загубил покрива над главата си, трябва да се действа максимално бързо. Но е нужно хората да проявят разбиране – няма да чакат месеци, щетите ще им бъдат изплатени.
Различните видове земеделски производители имат различно поведение спрямо осигуряването на застрахователна защита. Земеделските застраховки са субсидирани с европейски средства по линия на ДФ "Земеделие", но въпреки това част от средствата остават неусвоени.
Съществуват разлики между земеделските производители. Има дребни производители, които отглеждат продукция само за собствена консумация. Има зеленчукопроизводители, овощари, лозари с по-малки площи. Тези култури се стопанисват с големи инвестиции и при бедствие загубите са високи. Има производители с огромни площи технически култури на, които се отглеждат с по-малко инвестиции - те никога не претърпяват тотални щети при природни катаклизми. Всеки от тези три типа производители има различно поведение спрямо застраховането. То е най-популярно сред средните производители, които отглеждат продукция с по-висока стойност. Те, например, предприемат защитни мерки - опъват противоградови мрежи, правят си застраховки. Докато най-дребните производители, както и най-едрите - по-рядко ползват застраховането. Важно е да се знае, че има добри субсидии, които се отпускат от Европейския съюз чрез ДФ "Земеделие" - до 60 процента от премията за застраховка би могла да бъде субсидирана. За съжаление тази субсидия никога не се усвоява изцяло и се връща обратно в бюджета на Европейския съюз, а става въпрос за милиони.
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
