В интервю за общинско радио Велико Търново Нина Колчакова, генерален секретар на АБЗ, коментира актуални теми, свързани с имущественото и земеделското застраховане. Тя посочи, че природните бедствия зачестяват и не може просто да разчитаме на това, че на нас няма да се случи. По-скоро трябва да се подготвим за обратното и всеки собственик да вземе мерки, да застрахова имуществото си, вместо да разчита на държавата. Функцията на държавата не е да покрива щетите така, че пострадалите да могат напълно да се възстановят след събитието – това е функция на застраховането.
Ето и другите акцентите от разговора й с журналиста Павла Стефанова.
- През годините се отчита плавно повишаване на дела на застрахованите имоти, но истината е, че тръгваме от много ниска база. Ако около 6-7% от имотите са застраховани и този дял се повиши до с един два пункта, то това отново е крайно недостатъчно, особено като отчетем нарастващата честота на природни бедствия.
- Застраховката на имуществото отдавна не е лукс, дори не опира само до личната отговорност на собственика, а вече е необходимост, защото всяка година се увеличават природните бедствия, свидетели сме на климатични промени. Например, само миналата година обезщетенията, които са изплатили застрахователите по земеделски застраховки, са се увеличили към 50%, по домашното имущество – с около 32%. Т.е. имаме огромен скок на изплатените обезщетения. Това означава, че всяка година имаме все повече щети, домакинствата търпят все повече загуби и съответно застрахователите изплащат все по-големи суми.
- Цените на имуществените застраховки са напълно достъпни, а на пазара има голямо разнообразие от оферти, така че всеки човек може да намери оферта, подходящата за личната му ситуация. Например, застраховка на апартамент в София, със застрахователна сума от 10 000 лв. и включваща рискове като пожар, наводнение, земетресение, излиза около 40 лв. на година – сума, която мнозина биха могли без проблем да си позволят. Подобна застраховка би била от изключителна полза например в ситуации на природни бедствия, като скорошните наводнения – разходите на стопаните покрай почистване и други възстановителни дейности биха били покрити до размера на застрахователната сума.
- Всеки собственик може да избере условията по полицата – застрахователната сума, която представлява максималното обезщетение, което може да получи при погиване на имота. Към основните рискове по полицата - пожар, наводнение – може да включи допълнителни, като „Кражба с взлом“, „Злоумишлени действия на трети лица“ и други. Рискът „Земетресение“ при някои компании е включен в основното покритие, а при други се предлага като отделен риск.
- Важно е да се обърне внимание на каква застрахователна сума се сключва полицата. За да се получи обезщетение близко до стойността на имота, ако е погинал при застрахователно събитие, то такава трябва да е застрахователната сума по полицата. Например, ако пазарната оценка на имота е 100 000 евро, то и застрахователна сума би трябвало да е подобна, като цената на такава полица би била около 300-400 лв. годишно. И ако тази сума ни се струва висока, нека си дадем сметка, че толкова излиза и Каското на автомобила ни.
- Към земеделските застраховки се ориентират по-скоро средните по размер земеделски стопанства, в които се отглеждат зеленчукови насаждания, плодни дръвчета. При тях рискът е висок – една градушка може да унищожи цялата продукция. Много големите стопани, например зърнопроизводителите, като цяло не сключват застраховки, тъй като едно природно бедствие може да нанесе само локализирана за техните мащаби щета на продукцията. Малките стопани, които гледат продукция за лично ползване, почти никога не се застраховат. Масово сред земеделците се разчита на помощ от държавата в случай на бедствие.
- Скептицизмът към застрахователите като цяло не е базиран на реален опит на потребителите, а по-скоро е резултат от трайни негативни нагласи. Това показват и данните от национално проучване на АБЗ, според което 95% от застрахованите лица никога не са имали проблем по повод своя застраховка.