По дял на застраховани имоти България изостава дори в сравнение със съседни на нас държави, със сходна застрахователна култура и традиции и сходно икономическо развитие, подчерта Нина Колчакова, генерален секретар на АБЗ, в интервю за информационния сайт Фрогнюз. В някои от тези държави силен стимул за хората да потърсят застрахователна защита бяха разрушителните природни бедствия, като земетресения, наводнения. У нас също започва да се наблюдава подобен процес. Хората все повече си дават сметка, че няма как да разчитат на късмета си, че бедствията са реална заплаха за собствеността и начина им на живот и застраховането е единственият механизъм за финансово възстановяване след бедствия, а и след други рискови събития. Но също трябва да осъзнаем като общество, че климатичните промени са мащабен проблем, който трябва да се адресира на ниво държава. Затова и много страни по света имат или обмислят политики за постигане на максимално използване на механизмите на застраховането за възстановяване на щетите, причинени от природни бедствия. Например, в Гърция, където делът на застраховани имоти също е нисък, държавата наскоро прие закон за отстъпка от общинския данък на домакинствата, които застраховат имотите.
АБЗ изследва въпроса за ниското застрахователно проникване, за да може да адресираме проблемните области. Наред с други причини, върху употребата на застраховки негативно влияят някои устойчиви митове за застраховането от типа „полиците са скъпи“, „държавата ще ми помогне при бедствие“, „застрахователите не плащат“. Всички те не отговарят на действителната ситуация, на реалните факти, и като цяло са свързани с информираността и застрахователната култура. Все пак, има позитивни знаци. Тази година, при поредното провеждане на проучване за нагласите и употребата на застраховки за дома, за първи път се отчита повишаване дела на лицата със застраховки за дома, повишаване на доверието към застрахователите и повишаване на сумата, която домакинствата са готови да заделят за застраховка на дома си, т.е. търси се по-адекватна, по-добра застрахователна защита. Вероятно за това положително развитие допринася и активната дейност на АБЗ по линия на застрахователната грамотност и потребителска информираност.
Застраховките в България са изключително достъпни, особено в сравнение с други европейски държави. Например, при полиците за домашно имущество цените могат да се движат между 60-300 лв. на година в зависимост от вида имот, избраното застрахователно покритие и суми и някои други условия. Но цената на застраховката не трябва да е водещ фактор при избор. По правило най-евтините полици предлагат и най-ниска степен на защита. Затова при избор на полица е важно да изходим от личната ни ситуация и потребности, да проверим по дадената оферта какви рискове са покрити, за каква сума се застраховаме, има ли допълнителни условия.
Значително по-нисък е делът на застрахованите земеделски площи у нас в сравнение със страните от Европейския съюз. По някои оценки едва около 20 процента от обработваемите площи у нас са застраховани, въпреки че премиите са субсидирани с европейски средства. От тази година ДФ "Земеделие" дотира 50-70 процента от премията в зависимост от културите. Но е практика да остават неусвоени средства, които връщаме обратно в европейския бюджет. Доколко се използва механизмът на земеделското застраховане зависи и от вида производител. Средните производители, тези, които отглеждат продукция с по-висока стойност, са групата, която най-често ползва застрахователна защита. Все пак и по линия на земеделските застраховки се отчита ръст, макар и с бавни темпове.