Отчитат ли малките и средни предприятия климатичните рискове, вземат ли мерки и до каква степен използват застрахователните механизми за защита – тези и други въпроси коментира Нина Колчакова, генерален секретар на АБЗ, в подкаст на поредицата „Зелената сделка 2023“, съвместен проект на водещата радиомрежа за новини от ЕС EURANET.PLUSи Българското национално радио.
„Климатичните рискове са днешната реалност и всички ние – бизнеси, домакинства – трябва да отчитаме ситуацията, да търсим и намираме адекватни решения за защита. Застраховките са именно такова адекватно и ефективно решение.“ – посочи Нина Колчакова. Тя даде пример със случай, в който заради придошла от проливни дъждове река са бил унищожени две фабрики, в близост една до друга. Единият бизнес, съответно фабриката, са били застраховани и в резултат щетите са били възстановени в рамките на няколко месеца. Другият, незастрахован, бизнес е преустановил дейността си поради невъзможност да възстанови самостоятелно щетите.
Данните сочат, че домакинствата и малките бизнеси по-рядко си застраховат имуществото си, а когато го правят нерядко избират офертата с най-ниска цена. Проблемът е, че този тип застраховки обичайно не отчитат специфичните рискове и специфичните възможни загуби за дадения бизнес или домакинство, обясни Нина Колчакова. Например, рискът градушка не е релевантен за малък магазин, намиращ се подлез, но е водещ за земеделските стопани.
Много са причините за тази ситуация, като сред тях е разпространеното погрешно вярване, че „застрахователите не плащат“ и затова няма смисъл да се сключват застраховки. Всъщност, съвсем малък дял от застрахованите – около 5% - заявяват, че са имали проблем с изплащането на обезщетения и те се дължат на завеждане на претенции по непокрити рискове или непознаване на условията по полицата, показват проучвания на АБЗ.
Все още не е развито в достатъчна степен разбирането за личната отговорност и лична грижа към собственото имущество, обичайно се разчита на държавата. А тя, от своя страна, стимулира подобни нагласа, вместо да насърчава използването на застрахователните механизми за защита. Друг проблем е, че държавата не дава позитивен пример и не винаги изпълнява собствените си законови задължения да застрахова публичното имущество.
Нина Колчакова подчерта, че секторът иска разговорът за климатичните промени, последиците от тях и възможните застрахователни решения, да се превърне в активно дискутирана обществена тема. „Щетите от природни бедствия ще се увеличават, статистиката ясно го сочи. Това означава, че може да се стигне до фалити и други тежки ситуации, ако малките бизнеси и домакинствата не са се подсигурили със застраховка. Няма как да се разчита все на държавата, бюджетът не е бездънен.“, допълни Колчакова. Въпрос на приоритети за всяко предприятие или домакинство е дали и какви мерки да вземе за защита от рисковете, било то климатични и други. Но е факт, че в България цените на застраховките са сред най-ниските и е факт, че в съседни страни със сходно икономическо и социално развитие застраховаемостта е много по-голяма и този процес се стимулира на държавно ниво.
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
