В коментар за „Български фермер“ Нина Колчакова, генерален секретар на АБЗ, посочи, че често при избор на застраховка, важен критерий за земеделските стопани е цената на полицата. Това, обаче, може да е подвеждащо, ако не е съпроводено с ясно разбиране и информираност относно условията по полицата – какви рискове са покрити, какви са лимитите по тях, как се оценяват щетите и т.н. В противен случай, при реализиран риск, например неблагоприятно природно явление, стопаните могат да останат недоволни и разочаровани – било то от размера на обезщетението, било то от отказ да се признае дадена щета. А обяснението може да е много просто – такива са били условията по полицата, която са сключили. Всъщност, степента на информираност е причина номер 1 за недоволство или удовлетвореност по отношение на ползваните застраховки – това сочат данните от национално проучване на АБЗ.
Застраховките в селското стопанство не са стандартизирани и на българския пазар се предлагат разнообразни оферти, поясни Нина Колчакова. Именно затова стопаните трябва да са внимателни при избора си, да са наясно какви рискове са най-характерни за техния вид дейност и района им, така че те да бъдат включени в покритието по полицата. Трябва да бъдат запознати предварително с всички условия по дадена оферта, защото само така ще могат да определят дали дадена оферта за застраховка отговаря на техните нужди.
Освен определянето на адекватните на нуждите рискове, друго, на което трябва да се обърне внимание, са лимитите по застраховката. Обезщетенията зависят както от реално причинените загуби, така и от избрания лимит, т.е. максималната сума на обезщетение, което може да бъде изплатено при реализация на даден застрахователен риск по полицата. Независимо каква е каква е себестойността на изгубената реколта, обезщетението не може да надхвърли лимитите по полицата. Затова е добре и това условие да бъде отчетено - все пак загубите на единица площ като себестойност могат да са различни за различните култури. Например, има практика да се договорят лимити за до 150-170 лева на декар на година – този лимит може да е удовлетворяващо за производители на зърнени, но не и за етерично-маслени и други култури, при които себестойността стига до 300-400 лева.
При определяне тарифите на своите продукти, което включва и оценка на рисковете, застрахователите се базират на агрометеорологични прогнози и историческа информация за климата и климатичните явления, която е събирана в продължение на десетилетия – 50, 60, та дори 100 години. Дългосрочните наблюдения дават възможност да се определи дали дадено природно/климатично явление е случайно или има налице оформена тенденция за регулярното му проявление. От гледна точка на застраховането такова регулярно проявление, т.е. събитие, което със сигурност ще се случи, се определя като „сигурен“ риск и като такъв не е „застраховаем“. Така агрометеорологичните условия са водещ фактор за определянето на пределната дата 20 април, преди която овощари и зеленчукопроизводители не са застраховани от осланяване. Между другото, в България до 60-те години на ХХ век тази дата е била 5 май, каквато е до днес в страни от Западна и Централна Европа.
Сушата е друго климатично явление, което е обичайно, сигурно, за нашия регион и затова по принцип не се покрива от българските застрахователи. Все пак, през 2020 г. за първи път в страната бе предложена земеделска застраховка срещу суша, като този продукт идва в резултат на сътрудничество от страна на международни пре/застрахователни групи. Подобен продукт не би било възможно да се предлага самостоятелно, само от един български застраховател, например.
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
