След природни бедствия се регистрира интерес към имущественото застраховане, но обичайно е краткотраен. Тази година за първи път отчитаме положителни тенденции по отношение на имущественото застраховане – повишава се употребата на застраховките за дома, както и доверието към застрахователите. Това показват данни от две поредни проучвания на АБЗ и MoitePari.bg, обясни Нина Колчакова, генерален секретар на АБЗ, в интервю за Bulgaria ON AIR.
Освен, че повече хора са заявили, че имат застраховка за дома, има повишение и по отношение на сумата, която отделят за това. Преди година, основната част от анкетираните са били склонни да дадат до 80 лв., докато тази година до 140-150 лв. Почти двойно намалява делът на хората, които нямат застраховка за дома, защото не вярват, че ще им бъде платено обезщетение при реализирал се риск. Заедно с това се увеличава делът на търсещите съвет от застраховател при избор на полица.
България остава с най-нисък дял застраховани домове в цяла Европа, въпреки че сме с най-висок дял на собствени жилища, посочи Нина Колчакова. Въвеждането на задължителност на застраховката „Домашно имущество“ не е особено ефективно решение. В две съседни на България държави – Румъния и Турция – тя е задължителна, но въпреки те остават с по-ниско проникване по тази линия на бизнес в сравнение с други държави като Полша, Чехия и т.н., където застраховката е доброволна. Всъщност, продължаваме да застраховаме предимно автомобилите си – около 30-40% са със застраховка "Каско", която е доброволна, а е много по-скъпа от застраховката на жилището.
„АБЗ активно работи в посока повишаване на доверието към застрахователния сектор – чрез предоставяне на информация, разяснителни кампании и други инициативи. Изследваме и причините за ниското застрахователно проникване у нас“, каза Нина Колчакова.
Една от водещите причини е нагласата на хората „на мен няма да ми се случи“, която излиза на преден план както при национално-представителното проучване от 2020 г., така и от анкетата от 2024 г. Друга причина е очакването, че в случай на природно бедствие държавата ще обезпечи финансово пострадалите. Това вярване се подхранва от посланията на представители на държавата, но всъщност хората трябва да са наясно, че държавната помощ от 100-1000 лв. не може да ги върне във финансовото състояние, което са били преди бедствието. Това може да стане само чрез механизма на застраховането.
Третата причина за по-ниското застрахователно проникване е вярването, че застрахователите „не плащат“, въпреки обективните данни, сочещи несъстоятелността му. Според изследванията на АБЗ в основата е информираността на клиентите по отношение на условията на полицата им – какви са покритите рискове, какви са застрахователните суми, как се формира обезщетението, в какви срокове се изплаща. „Ако не сме наясно с тези условия, е възможно очакванията ни за застрахователна защита да останат неудовлетворени, а оттам възниква и недоверието към застрахователите“, подчерта Нина Колчакова. Например, основната причина за отказ за изплащане на обезщетение е, че претенцията е заведена по риск, който не е покрит по полицата.
Затова е особено важно при избор на застраховка хората предварително да се консултират със застраховател, да задават въпроси, така че да купят застраховка, която отговаря на техните индивидуални нужди. Само така очакванията на потребителите ще се „срещнат“ с това, което предлагат застрахователите.
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
