АБЗ прави редовни проучвания и тази година за първи път отчитаме положителна промяна на отношението към застраховането. Хората започват си дават сметка, че единственият начин да защитят имуществото и да бъдат обезщетени за загубите, които биха претърпели, е застраховането, каза Нина Колчакова, генерален секретар на АБЗ, в интервю за предаването „Преди всички“ на БНР-Хоризонт. Причините за положителното развитие са осъзнаването на нарастващите рискове в резултат на климатичните промени, както и активната комуникационна политика на АБЗ и дългосрочните й образователни инициативи.
Колчакова обясни, че се отчита и тенденция хората да заделят повече средства за застраховки за дома. Като се има предвид, че тарифите на застрахователите не са се повишили, обяснението е в търсенето на по-добро, по-разширено покритие по полиците.
„За съжаление все още сме на дъното на класацията по дял застраховани имоти в Европа, но се надяваме, че ситуацията трайно се променя в положителна насока“, каза Колчакова и допълни – „В Централна Европа буквално всеки дом е застрахован, а където има проблем с проникването по тази бизнес линия се вземат мерки на държавно ниво. Например, в Гърция, където също отчитат нисък дял на застрахованите имоти, наскоро бе приет закон, с който се въвежда данъчно облекчение за имот, който е застрахован. Мотивът на правителството им е бил, че липсата на застрахователна защита създава социален риск за обществото им.“
В развитите пазари държавите се фокусират върху превантивни мероприятия във връзка с природните бедствия и насочват натам основния си финансов ресурс. Ако се стане природно бедствие, обезщетения на пострадалите се изплащат от застрахователите, тъй като се приема, че всеки собственик трябва да е достатъчно отговорен и да е защитил имуществото си. У нас по отношение на държавното и общинско имущество е въведено законово задължение то да бъде застраховано. Изискването като цяло се спазва, но отделен е въпросът е дали общините имат достатъчен бюджет, за да застраховат имуществото си с адекватни покрития – и като суми, и като рискове.
Относно застраховките на земеделска продукция Колчакова коментира, че се наблюдава ръст по тази линия на бизнес, но се случва с бавни темпове. Това е трудно обяснимо, защото, от една страна, земеделците са силно потърпевши от зачестяващите природни бедствия, а от друга – имат финансови стимули да го правят. В зависимост от насажденията ДФ "Земеделие" дотира между 50-70% от застрахователната премия.
Все още българите избират да застраховат на първо място автомобилите си, подчерта Колчакова и даде пример с данни от проучване на АБЗ сред застрахователите непосредствено след бедственото наводнение в Карловско през 2022 г. - „Една от компаниите, например, отчита че в региона е имала сключени 20 застраховки „Домашно имущество“ и малко над 300 - Каско на автомобила. А и двете застраховки са доброволни, като Каско струва в пъти повече от полицата за дома“.
Цените на застраховките за дома у нас са наистина много достъпни, полица за средностатистическо жилище излиза 100-200 лв. на година, колкото е една семейна вечеря в ресторант. Не е такава ситуацията в други държави, особено тези, в които често стават природни бедствия. Там, заради повишения риск, застраховките са толкова скъпи, че се случва хората, въпреки желанието си да се застраховат, не могат да си го позволят. Затова, в тези държави се разработват различни механизми, чрез които да се осигури възможност всеки да застрахова имуществото си.
Мит е, че застрахователите бавят изплащането на обезщетенията, заяви Колчакова. По закон, те трябва да се произнесат по заведената претенция в срок от 15 дни, след получаване на съответните документи от страна на пострадалото лице. Изплащането на сумата става в кратки срокове, до месец след щетата.
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
