По повод материала „Проблемът с градушките е белязан от ниска застрахователна култура и властови популизъм“, публикуван в „Дневник“ на 12 юни 2022 г. Нина Колчакова коментира някои въпроси, свързани със земеделските застраховки и проблеми пред техния обхват в България. Тя посочи, че този вид продукти не са популярни сред стопаните и поясни - "Много трудно ни е да преценим каква част от площите въобще са застраховани, тъй като нямаме обща статистика колко са те и каква част от тях е застрахована. Правили сме изчисления без претенцията да са напълно достоверни, според които около 6-7% от засетите площи се застраховат. Този дял е наистина много нисък за страна, в която селското стопанство е важен отрасъл и в която държавата в лицето на Министерството на земеделието субсидира премиите за застраховки".
Още преди пандемията АБЗ е направила проучване за нагласите към застраховането и сключването на застраховки, включително селскостопански. Изводите са, че от една страна липсва застрахователна култура, а от друга - все още са валидни някои негативни нагласи към застраховането, които обаче не почиват на реален потребителски опит и на реален негативен опит със застраховател.
„Например, на въпрос дали са имали проблем с обезщетение по своя застраховка, над 95% от хората отговарят отрицателно, а в същото време на друг въпрос над 1/3 отговарят, че според тях застрахователите не са коректни при изплащане на обезщетения. "Виждате колко е голяма "ножицата" между реален опит и просто вярвания", отбеляза Колчакова.
Тя насочи вниманието към проблема, че когато хората купуват застраховка, често избират най-евтината, а най-евтината застраховка е с най-ограничено покритие. Класическите селскостопански застраховки обикновено покриват градушка и наводнение. Понякога има недоволство от неоправдани очаквания поради факта, че застрахованият не е проучил всички условия на застраховката, преди да я сключи. Това би могло да е проблем и в продажбения процес или в застрахователната култура, който АБЗ се опитва да адресира с информационни кампании.
Обезщетението, което застрахователят може да изплати при 100% загуби е до лимита на отговорност на застрахователя посочен в полицата – застрахователната сума, а не колкото реални загуби производителят е претърпял. Затова е изключително важно при сключване на застраховка земеделците да изберат такава, при която застрахователната сума да отговаря на реалния риск от загуби при неблагоприятно климатично явление, за да може застрахователя да покрие реалните щети в пълен размер. „Това масово не го разбират хората. Има разминавания между това, което са си купили, с това, което очакват, че са си купили като застраховка.“ – подчерта Колчакова.
Земеделското застраховане расте през годините, но с бавни темпове предвид размера на обработваеми площи в България и стремително увеличаващия се риск от бедствия с климатичните промени. През миналата година спрямо 2020 г. нарастването на селскостопанското застраховане е значително - 38 процента ръст на земеделските застраховки. Обезщетенията, които застрахователите са изплатили през миналата година, обаче са нараснали с 50 процента. Колчакова уточни, че земеделското застраховане в доста европейски държави, включително и в някои съседни, като Турция и Румъния, е задължително.
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
