Нина Колчакова, генерален секретар на АБЗ, пред „Капитал“: С всяка година се увеличава рискът от загуба на собственост поради природни бедствия, а делът на застраховани имоти не расте.“

Като част от материала „За всеки случай: Моята жилищна застраховка е моята крепост“, в „Капитал“, 21.10.2022, Нина Колчакова, генерален секретар на АБЗ, коментира в свое интервю темата за имущественото застраховане и причините за сравнително ниския интерес към него и съответно слабото ниво на защитеност на собствеността у нас.

Тя подчерта, че този въпрос се изследва от АБЗ, за да се адресира проблемът, тъй като слабото покритие на имотите е България със застраховки всъщност представлява обществен риск, който не трябва да се пренебрегва. При едно по-сериозно бедствие стотици домакинства могат да останат без подслон или средства за препитание и няма друг механизъм, освен застраховането, който да възстанови загубите им във финансово изражение. А бедствията стават все по-чести и това е не само в България, а в световен мащаб. Според статистиките, икономическите загуби от природни бедствия в света са били от порядъка на 2-5 милиарда долара годишно през 70-те и 80-те години на 20-ти век, нараснали са до 15-40 милиарда долара годишно през 90-те години, а след 2005 година редовно надвишават 80 милиарда долара, като през 2005 и 2017 година са били над 140 милиарда долара. Това е статистика само за загубите причинени от климатични рискове от рода на наводнения, урагани, градушки и суша, като не са включени земетресения или щети, причинени от човешката дейност от типа на пожари или битови аварии. С всяка година се увеличава рискът от загуби на битова, стопанска или държавна собственост, а процентът на застраховано имущество не изглежда да нараства.

Според Нина Колчакова причините са разнопосочни. От една страна битува разбирането, че при бедствие държавата ще помогне на пострадалите и това в голяма степен демотивира хората да се застраховат. Всъщност, обезщетението, което получават или биха получили в масовия случай далеч не е достатъчно да се покрият настъпилите щети по имота. Това, което би им помогнало да си стъпят на краката е наличието на подходяща имуществена застраховка.

Друг фактор, който вероятно има негативно влияние върху нивото на потребление на този вид застраховки (а и не само) е митът, че са скъпи. А това далеч не отговаря на истината – ако се застрахова къща за сума от 50 000 лв. за всички природни рискове, то полицата може да струва около 50-60 лв. на година. Само за сравнение – Каско на автомобила струва 8 пъти повече, а хората я купуват масово. Като пример Колчакова посочи, че според данни на една от застрахователните компании сключените полици в наскоро пострадало от наводнения селище са 20 имуществени застраховки и 3000 Каско на автомобила.

 

Начало