Предложеният модел на система „Бонус-Малус“ е възможно най-олекотеният вариант, защото е базиран само на по-тежки нарушения на правилата за движение по пътищата. По този начин се цели постигането на по-плавен преход и лесна адаптация на потребителите към новите правила. Системата е ефективно средство за противодействие на войната по пътищата. Това сочи опитът и статистиката от други държави след въвеждането й, където пътно-траспортните произшествия са намалели средно с 10-30%. Системата „бонус-малус“ е въведена първо във Великобритания преди 105 години, а към момента няма държава от ЕС, в която да не се прилага. АБЗ отчита, че въвеждането на системата е процес, който ще търпи развитие в бъдеще и ще се надгражда заедно с усъвършенстване на информационните системи и съобразно с постигнатите резултати, какъвто е обичайният процес и в други държави.
„Но ако ние, като общество не сме готови да приемем този максимално щадящ вариант, не сме готови за никакъв вариант на системата „бонус-малус.“– заяви председателят на АБЗ Костантин Велев пред журналисти на организираната от асоциацията бизнес закуска за медии на 5 декември. Той допълни, че предложеният модел справедливо поставя отговорността върху водача и служи като инструмент за въздействие върху поведението му чрез отразяване на рисковия му профил при формиране на премията по ГО. Независимо, че този подход би генерирал допълнително административно бреме, за застрахователите това е справедливият начин, по който да се разпределят бонусът и малусът.
„Въвеждането на системата бонус малус няма да има директно отражение върху общото ниво на премийния приход на застрахователите по ГО и съответно не може да се очаква масово повишаване на застрахователните премии по тази застраховка“ – подчерта председателят на АБЗ. Всъщност, опитът и данните от въвеждането на системата в европейски държави през последните 15 години сочат, че първоначалният ефект е в посока намаляване на ефективната средна премия. Намалението е в резултат на това, че преобладаващата част от водачите ще влязат в „бонус“ частта на системата. Разчетите[i] сочат, че при вариант 20-степенна скала 44,2% от водачите ще ползват максималния бонус от 25%, като при приблизителен общ брой от 3,5 млн. водачи това ще са 1,55 млн. души. В максималния „малус“ клас от 400% попадат едва 0,6% от водачите (около 21 хил. водачи). Очакванията са, че над 80% от всички водачи ще попаднат в някакъв бонус клас. На практика, има много малка част водачи с тежки нарушения, които справедливо ще понесат сериозни икономически последици за своето поведение на пътя.
Икономическите загуби за нашата държава от пътния травматизъм се изчисляват на около 2 млрд. лева и ако може да се постигне понижението му след въвеждане на системата „бонус-малус“ от само 10-20%, то икономическите ползи за българските граждани биха били особено значими.
Нов ще е начинът, по който ще се определя премията по застраховка ГО. Това ще става на две нива. На първо ниво е базовата тарифа на застрахователя, при която ще се отчитат критерии като история на щетите (рискова надбавка/отстъпка, основана на история на щетите); кубатура на МПС; място на регистрация/използване на МПС; възраст на водача. Те и сега са използвани при формиране на базовата премия. На второто ниво се прилага „бонус-малус“ коригиращ коефициент, базиран на някои по-тежки пътни нарушения и престъпления, свързани с движението по пътищата. Коригиращият коефициент ще се предоставя на застрахователите чрез информационна система на Гаранционния фонд като стойност, без информация как и на каква база е изчислен.
Представителите на АБЗ коментираха и част от своите предложения по повод модела на система „Бонус-Малус“, сред които:
АБЗ заяви готовността си за съдействие и участие в дейността по цялостното разработване и регламентиране на системата и бъдещото й усъвършенстване, така че да се превърне в ефективно-действащ инструмент за превенция на пътния травматизъм.
-370x270-1.png "News image")
