България е държавата в Европа с най-нисък процент застраховани домове, въпреки че сме с най-висок дял на собствени жилища. Налице са, обаче, положителни тенденции, има ръст на застраховките на жилищата, обясни от името на АБЗ Лили Стоянова, директор "Продажби - вътрешни пазари" в ЗД „Евроинс“, в интервю за БНР- Радио София. Тя коментира резултатите от проучването „Застраховки „Домашно имущество“: нагласи и употреба 2024“ на Асоциация на българските застрахователи (АБЗ) и MoitePari.bg, както и тенденциите при застраховките, свързани с пътувания.
„Според проучването ни делът на хората със застраховка на дома у нас е нараснал със 7% на годишна база. Особено позитивно е, че повечето анкетирани - 88% - са си купили полицата по собствена инициатива, а не заради изискванията на банките във връзка с ипотечен кредит. Преди 10-тина години ситуацията беше обратната. Разбира се, трябва да се отчита и профилът на анкетираните – хора, живеещи в големите градове, в активна възраст“, посочи Лили Стоянова.
Част от хора не застраховат жилищата си, защото смятат, че точно на тях няма да им се случи нищо лошо, а това е обезпокоително на фона на зачестяващите природни бедствия. Друга причина за липсата на застраховка е, че българинът разчита на държавата при беда. „Това е и така, и не е така. Държавата трябва да помогне на нуждаещите се, но не може, няма как да върне пострадалите във финансовото положение, което са били преди бедствието. Това не е функция на държавата, а на застрахователите“, подчерта Лили Стоянова
Позитивно развитие е, че хората заделят повече за имуществени застраховки, показван данните от проучването. Близо половината от анкетираните (47%) са отговорили, че заделят между 80-150 лв. на година за имуществена застраховка. За сравнение – преди година толкова средства са били готови да отделят 33% от анкетираните. Явно, хората се преориентират към оферти, предлагащи по-пълноценно застрахователно покритие.
Но все още информираността на потребителите стои като проблем - около 1/3 от анкетираните не са напълно наясно с условията по техните полици, а за 15% - трудностите при избора на застраховка са причина да не си купят такава.
„Основно застраховката на дома покрива пожар, природни бедствия – наводнения, земетресения, дъжд, градушка, както и застраховка на движимото имущество срещу кражба, грабеж и вандализъм. Това са основните покрития, които се препоръчват при сключване на застраховка за едно домакинство“, обясни Лили Стоянова.
Когато хората не са напълно наясно с условията по полицата си, може очакванията им към застрахователната защита да не се оправдаят и оттам възниква неудовлетворение и недоверие. Затова АБЗ и застрахователната общност активно работят за повишаване на информираността на потребителите. Когато избират застраховка, хората трябва да са запознати с условията – какви са покритите рискове, какви са застрахователните суми, как се формира обезщетението, в какви срокове се изплаща – и ако не ги удовлетворяват да потърсят други оферти. Основният съвет към потребителите е да се консултират предварително, да задават въпроси на застрахователите.
Застрахователната култура на хората се подобрява и все повече хора разбират какъв е смисълът и ползата от застрахователната защита, посочи Лили Стоянова. За това говори и констатираното при проучването двойно намаление на дела на хората, които не вярват, че ще получат обезщетение, затова не сключват застраховки. Според Стоянова причината е в положителният опит на хората със застрахователите.
Най-често сключваните застраховки, извън автомобилните, са свързаните с домашното имущество и здравето. Според Лили Стоянова пандемията е накарала хората да се замислят за защитата на здравето и живота и съответно да търсят такива застрахователни продукти. Това се отнася и до застраховките, които покриват здравни и други рискове при пътуване - „Помощ при пътуване в чужбина“, „Отмяна на пътуване“, други туристически застраховки. При организирани пътувания тази застраховка е част от туристическия пакет. Има ръст при ползването на този вид продукти при индивидуалните пътувания.
Застраховките за пътуване в чужбина покриват медицински разходи, възникнали в резултат на злополука или внезапно заболяване, както и други неочаквани разходи, например кражба на багаж, загуба и забавяне на багаж, кражба на документи, обясни тя. Стоянова посъветва при избор на застраховка хората да отчитат какви са покритията по полицата и какви са сумите/лимитите, за които се застраховат. Особено удобство за хората е наличието на асистиращи компании, които поемат грижата за застрахованото лице при възникнала спешна ситуация, като на разположение е 24-часов телефон, с оператор на български език. Така, този вид застраховка дава психологически комфорт в тежки моменти, подчерта Стоянова. Тя посочи, че няма ръст в цените на застраховките за пътуване в чужбина.
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
