В интервю за вестник „Телеграф“ Константин Велев, председател на АБЗ, очерта основните цели на проекта за методика за определяне размера на обезщетенията по Гражданска отговорност. С методиката се адресират съществуващите непревидимост и дисбаланси в размера на обезщетенията, което е несправедливо за потребителите. Той коментира, че разликите със сегашното положение ще са значителни. В момента основно претенциите пред застрахователите и пред съда са за неимуществени вреди за болки и страдания. Защото е лесно доказването им – само със свидетелски показания. Това не изисква кой знае колко усилия и доказателствен материал от адвокатите, ръководещи делата и от увредените лица. Дори не се претендират имуществени вреди извън обичайните – за медицински разходи и други. Загуба на издръжка масово не се претендира. За ненавършили пълнолетие лица индиректно съдът, както и застрахователят, загубата на издръжка я включва в определеното обезщетение. Казва се – детето е загубило материалната подкрепа на своя родител и му се определя обезщетение, но за неимуществени вреди. От една страна не се остойностяват неимуществени вреди, а от друга страна се вземат предвид фактори от материално естество, които са оценими. Но практиката е такава.
Сега Българя е единствената държава, в която такава методика липсва – нито има уеднаквена съдебна практика по въпроса, нито има таблици, скали. При нас се работи на база Закона за задълженията и договорите, където е казано, че съдът определя по справедливост. Подобни норми има и в други европейски държави, но при тях има скали, методики, таблици, които да направляват съдийската преценка по определени критерии.
По новата методика доходът няма отношение към обезщетението за неимуществени вреди „болки и страдания“. Отчита се само при имуществените вреди, което е разбираемо. Хората с по-високи доходи претърпяват по-голяма имуществена вреда. Сега нашата система е дебалансирана. Един пример: дете, чиито баща е загинал в катастрофа. Ако този баща е изкарвал 2500 лева заплата, тези пари са влизали в семейния бюджет и са подпомагали материално детето. Друг пример – от години бащата не работи. Очевидно, че неговият материален принос в семейството не е сравним с този от първия пример. При катастрофа при сегашния начин на определяне на обезщетението тези деца биха получили почти еднакви суми. Как казваме, че тази система е справедлива, когато тя не отчита реалната вреда. Създава се уравниловка, но това не е справедливост. Ако погледнете от гледната точка на този, който е уравнен към по-малкото, това не е справедливост.
Когато се говори за високи обезщетения в другите европейски страни се пропуска да се каже, че там основното обезщетение е за загубата на доходи и издръжка. Друга спекулация е да се сравнява сегашното обезщетение за неимуществени вреди с обезщетението за неимуществени вреди по методиката. Не е правилно. Трябва да се сравнява с общото обезщетение по методиката, защото засега никой не определя обезщетение за имуществени вреди, а го вкарва в неимуществените. В чужбина се плаща за имуществените много високи суми. А за неимуществените вреди в някои страни сумата е фиксирана. Например в Англия е 20 000 паунда. Там неимуществените вреди не са най-тежкия компонент. А при нас е обратното.
Методиката е от полза за всички. Тя ще бъде изпълнявана както от застрахователите, което е плюс за потребителите, тъй като ще уеднакви различията в техните досегашни практики. Но тя е и за съда, защото е нормативен акт, макар и подзаконов. Дали съдът ще започне да я прилага, и колко бързо не мога да кажа. Съдията е този, който тълкува и прилага закона. Целта на този акт е да бъде полезен. Преценка на съда не се отменя от методиката. Тя не дава точни, фиксирани стойности, а дава диапазон в преценката.
Вижте цялото интервю в прикачения файл.
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
