Най-важното е да се постигне обществен консенсус около идеята да има методика, обективни критерии за определяне на обезщетенията. Детайлите са предмет на предстоящи дискусии.
В интервю за предаването „В развитие“ на Блумбърг ТВ председателят на АБЗ Константин Велев коментира новия подход за определяне размера на обезщетенията, предложен в проекта на методика, каква е практиката до момента и какво ще се промени. Ето най-важните акценти от разговора му с водещия Живка Попатанасова.
Нов подход при определяне на обезщетенията в проекта за методика - въвежда се ясно разграничение между имуществените и неимуществените вреди, обезщетенията могат да включват и двете компоненти
Проектът за методика предлага нов подход при определяне на обезщетенията, като се прави ясно разграничение между вредите – имуществени и неимуществени. Така, в общия случай, обезщетението се формира от две компоненти – обезщетение за имуществени вреди и обезщетение за неимуществени вреди – като този подход се прилага както и в случаи на травми, така и в случаи на смърт от ПТП.
Доходът е фактор само при определяне на обезщетенията за имуществени вреди „загубата на доход“ и „загубата на издръжка“
При обезщетенията за имуществени вреди при смърт ще се изчисляват „загубата на доход“ и „загубата на издръжка“, като се отчита доходът на загиналото лице. Така загубата на материална подкрепа ще бъде компенсирана по ясни обективни критерии. Този подход, освен обективност, дава възможност и за постигане на справедливост, за справедлива компенсация за материалната загуба. Защото, например, тази материална загуба би била много по-голяма в семейство, в което загиналият родител е допринасял с висок доход и обективно много по-малка, ако загиналият родител е бил трайно безработен.
При определяне на обезщетението за „болки и страдания“, за неимуществени вреди доходът няма значение, въведени са единни критерии за оценка на страданието при травма или смърт
При неимуществените вреди разлики във връзка с дохода няма, защото преживените страдания не се отнасят към стандарта на живот и съответно неговата загуба. Обезщетението ще се изчислява на база обективни критерии, които в проекта са т.нар. травматични точки при травма на лицето, а при смърт – основна вреда, особена вреда и вреда от изключителен характер.
Не може да се говори за таван на обезщетенията при неимуществените вреди - в проекта са заложени определени параметри за обезщетенията за неимуществени вреди, въведени са минимуми и максимуми, като съществуват и механизми за завишаване на максимумите. В същото време е дадена свобода на преценката как да се прилагат, определят. Тези механизми дават възможност за отчитане на индивидуалните особености на конкретния случай, които няма как предварително да бъдат заложени в един нормативен акт.
Спекулация е да се сравняват сегашните обезщетения само с компонента „неимуществени вреди“ от обезщетенията по новата методика, трябва да се добавя и компонента „имуществени вреди“
Ако се правят такива опити за сравнения, то трябва да се отчитат и двете „части“ на обезщетението по методиката – за имуществени и неимуществени вреди. Към момента в обезщетенията за неимуществени вреди индиректно се отчитат имуществените вреди, въпреки че това не става по ясни критерии. Почти няма случаи да се претендират имуществени вреди, защото е много по-лесно да се докаже неимуществената вреда, нужни са само свидетелски показания. Но въпреки, че съдът косвено отчита загубата на материалната подкрепа или доход, не се изчислява реалният размер на тази загуба, по своя характер имуществена вреда. Така могат да бъдат определени сходни като размер обезщетения в случай на смърт на мъж в трудоспособна възраст, който е работил и осигурявал материална подкрепа на семейството си и в случай на смърт на мъж на същата възраст, но който не е имал доходи и не е допринасял за материалното състояние на семейството си. Справедливо би било обезщетенията да са сходни единствено в частта на неимуществените вреди „болки и страдания“, но не и в частта, компенсираща материалната загуба, имуществените вреди.
Методиката може да реши проблема със съществуващите към момента дисбаланси в размера на обезщетенията
Едно от съществените предимства на наличието на методика е намаляването на съществуващите към момента дисбаланси в размерите на обезщетенията, защото именно дисбалансите накърняват справедливостта. За сходни случаи към момента границите при размерите на обезщетения, определяни както от съда, така и от застрахователите при доброволно изплащане, са изключително широки, могат да варират с 30-40%. Въпросът е доколко е справедливо за една и съща травма, например, счупена бедрена кост , едно лице да получи 53 хил. лв. обезщетение, а друго лице – 30 хил. лв. Подобна е ситуацията и при обезщетенията за неимуществените вреди при смърт. В сходни случаи, например, при смърт на родител в трудоспособна възраст, едни наследници могат да получат обезщетение от 120 хил. лв. , а други от 180 хил. лв.
Дисбалансите в момента идват по две линии. От една страна, сега съществуват разлики в размера на обезщетенията, определяни от застрахователите, което е нормално заради различни вътрешни методики, които прилагат. От друга страна, определянето на сумата при съдебно претендирани обезщетения е изцяло възложена на съда и съдът определя по справедливост. Съдейки по разликите в размерите на обезщетения при сходни случаи, можем да предположим, че съществува и известна доза субективизъм при преценка на обстоятелствата.
Безспорна полза за потребителите е, че с въвеждане на методиката, която ще е задължителна за застрахователите, ще се уеднаквят определяните от компаниите обезщетения
Едно от най-големите преимущества на приемането на наредба за методиката, която застрахователите задължително трябва да прилагат, е уеднаквяването на обезщетенията, определяни от тях. Това е от безспорна полза за потребителите.
Съдът има правото да преценява и определя по справедливост, но и има нужда от обективни критерии, върху които да базира своята преценка
Дали съдът ще се съобразява с подзаконов нормативен акт, като наредбата за методиката, е рано да се каже. Независимо от наличието му, съдът има правото да преценява и определя по справедливост, както е посочено в чл. 52 от ЗЗД. Но вярвам, че съдът ще започне да прилага методиката, защото също се нуждае от някакви обективни критерии, върху които да базира своята оценка по справедливост.
Истината е, че в почти всички европейски държави съществуват някакъв вид правила – методика, таблици, обобщение на съдебната практика. Навсякъде е създаден някакъв механизъм, който да служи за отправна точка, като база от критерии, които да подпомагат преценката на съда и на застрахователите при определяне на размера на обезщетенията.
Обезщетенията за неимуществени вреди в Европа са ниски, високите крайни обезщетения са в резултат на компенсиране на имуществени вреди
Непрекъснато се тиражира, че в чужбина обезщетенията са по-високи, но се пропуска да се отбележи, че това се дължи на обезщетенията за имуществени вреди, за загуба на доход и други. В редица държави, сумите за неимуществени вреди са в пъти по-ниски от тези в България. Например, във Великобритания обезщетението за неимуществени вреди е фиксирано и то е 20 хил. паунда. В проекта на методиката по отношение на неимуществените вреди в случай на смърт се следва френската практика.
Всички европейски държави се подчиняват на европейското право и заедно с това имат механизми, по които се определят обезщетенията
Въвеждането на граници при определяне на обезщетенията няма как да е в противоречие с европейските директиви. Те действат на територията на целия Европейски съюз, както в България. А в европейските държави, както сочи анализът, се прилагат методики, таблици, скали, по които обезщетенията се определят. Във всички тези общества, без разбира се да се игнорира свободната преценка на съда за справедливост, е преценена необходимостта от това и съответно са заложени определени обективни критерии, от които съда да се води.
На този етап няма как да се определи дали приложението на методиката ще доведе до промяна на цената на застраховка ГО
Все още методиката е на етап проект, върху който тепърва започват работа отговорните държавни институции. Тепърва предстои оформянето й като наредба, въвеждането й в практиката.
Възможни са корекции и промени в проекта
В процеса на работа върху проекта, в процеса на дискусии е не само възможно, но е очаквано да има промени, корекции, да бъдат коригирани някои дисбаланси. Например, в частта за травматичните точки е напълно възможно при съпоставяне на практиката на застрахователите и на съда да бъдат идентифицирани разлики и съответно да бъдат коригирани.
По- важно е да се постигне обществен консенсус първо около идеята въобще да има методика. Истината е, че част от опонентите на тази методика не са против отделни нейни правила, тъй като те тепърва ще се дискутират и могат да претърпят някаква промяна, те не одобряват като цяло идеята за въвеждане на правила.
Застрахователите имат особен интерес да има методика и той е в предвидимостта, която ще тя осигури
Застрахователите имат особен интерес от това да има методика, но той не е в това, което често и по-скоро спекулативно се посочва. Интересът на застрахователите е в предвидимостта, която ще осигури методиката. Ние трябва да знаем по какви правила се определя едно обезщетение, за да изчислим резервите и да осигурим стабилността на сектора. И оттам интересът е обществен, защото колко плащат застрахователите за обезщетения рефлектира върху всеки един гражданин, който си купува застраховка ГО
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
