В интервюта за сутрешния блок „Всеки делник“ на Bloomberg TV Bulgaria , предаването „Директно“ на Bulgaria On Air TV и Investor.bg Константин Велев, председател на АБЗ, коментира представянето на застрахователния пазар в кризисната 2020 г. и очерталите се тенденции в развитието му.
Той определи 2020 като много трудна година от икономическа гледна точка, но въпреки непрекъснатите предизвикателства пред бранша, негативните прогнози за значим спад в застраховането не са се реализирали. Видно от резултатите за 2020 г. пазарът е останал стабилен, като ефектът от кризата се изразява основно в задържане на динамичното пазарно развитие на нива от предходната година. Пазарът по общо застраховане като цяло се движи около нивата от 2019 г. При водещата бизнес линия - автомобилното застраховане - ситуацията е същата като през 2019 г. от гледна точка на краен резултат. "Гражданската отговорност" е с много лек спад - под 1% спрямо 2019 г., а "Каско" е с много лек ръст от около 1% спрямо 2019 г. По-сериозен спад от около 10% има в животозастраховането, което е обясним резултат, дължащ се на стагнацията, икономическа несигурност и последиците от пандемията за живота и здравето на гражданите. “Някои показатели в общото застраховане в тази кризисна година определено надминаха поне моите очаквания – коментира Константин Велев - По отношение на премийния приход, пазарът по общо застраховане остана около нивото на 2019 г., но компаниите отчетоха значително подобряване на техническия резултат и повишение на печалбата.“
„На фона на общата икономическа ситуация в страната и сериозните последици на кризата в някои от секторите на икономиката ни, ние отчитаме резултатите за 2020 г. като значим успех за българската застрахователна индустрия.“ – обобщи Константин Велев.
Сред причините за това позитивно развитие той посочи способността на сектора за бърза адаптация към новите реалности и дигитална трансформация и технологично израстване, насочени към изискванията за дистанция в комуникацията и обслужването на клиентите и към промените в техните нагласи и очаквания.
Една от най-значимите ефекти от кризата върху застрахователната индустрия е с положителен знак. Пандемията изигра ролята на катализатор, давайки силен тласък на вече започналата дигитална трансформация в застрахователния сектор. Предизвикателството за скоростна дигитализация се превърна в предимство като оптимизира бизнес процесите вътре в компаниите, намали някои административни разходи, подобри възможностите за оценка на рисковете. Дигитализацията промени много контактите, комуникацията и обслужването на клиентите и философията при разработването и предлагането на нови продукти и услуги. Дистанционното сключване на застраховки, дистанционният оглед и завеждане на щети, медицинските прегледи от разстояние вече се приемат като част от обичайните услуги.
Според Константин Велев пандемията промени и нещо много важно – нагласите на клиентите. Било заради страха от заразяване, било заради изпитаните от тях предимствата на дигиталното обслужване, хората все повече предпочитат и търсят такъв тип дистанционни услуги. Това стимулира компаниите и налага по-различен модел на правене на бизнес. Този модел на засилена дистанционност ще продължи да се развива и в бъдеще.
Председателят на АБЗ подчерта, че за да се стимулира по-нататъшната дигитализация в застраховането са необходими редица нормативни промени, тъй като сега съществуващите регулации в страната отговарят на изискванията на една „недигитална“ среда. „Пандемията наложи нова реалност и ние трябва да се съобразяваме с нея“ – посочи Велев.
Заедно с това следва да се отчита, че навлизането на нови технологии като изкуствен интелект, виртуална реалност, „биг дейта“ в застраховането ще се случва по-внимателно, по-постепенно заради регулацията и спецификите на бизнеса.
Председателят на АБЗ коментира и причините за разликите в структурата на пазара и дяловете на различните линии на бизнес в България и Европа. У нас водещо е автомобилното застраховане („Гражданска отговорност“ и „Каско“ са със 71% дял от пазара), докато в Европа доминиращо е животозастраховането ( с около 60% дял), едва след това с много по-ниска дялове от около 8-10% се нареждат здравното застраховане, автомобилното и имущественото. Развитието на животозастраховането предполага по-стабилен жизнен стандарт, по-висока предвидимост на доходите, лична нагласа за планиране дори и в по-краткосрочен план, както и по-висока финансова грамотност и застрахователна култура.
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
