Целта на методиката не е да постигне намаление на размера на неимуществените вреди и съответно имуществените вреди, а да направи тези вреди изчислими и предвидими. Интерес от това има цялото общество, а не само застрахователите, защото обезщетенията ги плащаме всички ние чрез застраховката Гражданска отговорност, каза председателят на АБЗ Константин Велев в интервю за сутрешния блок на БТВ.
Велев подчерта, че цитираните в медиите тавани на обезщетения се отнасят само за неимуществени вреди, т.нар.„болки и страдания“. Съществената промяна, която се предлага в новата методика е, че те няма да са единствен компонент в обезщетенията. Към тях могат да се добавят обезщетения за имуществени вреди. В практиката към момента при определянето на обезщетенията за неимуществени вреди се отчитат имуществени вреди, но без това да става на базата на ясни критерии. Сега, в проекта на методиката са установени критерии за определяне на размера на имуществени вреди като „загуба на доход“ и „загуба на издръжка“.
„Доходът няма да влияе върху размера на обезщетенията за неимуществени вреди“ – поясни Константин Велев, защото претърпените психологически травми не зависят от стандарта на живот. Доходът е фактор, който се отразява при изчисление само на имуществените вреди.
Той подчерта, че наредбата за методиката по никакъв начин няма да ограничава правото на увредените лица да се обръщат към съда, ако не са съгласни с размера на определеното обезщетение.
„Има европейска директива, с която се въвеждат горни лимити за обезщетения по Гражданска отговорност, но не трябва да забравяме, че във всяка държава членка, която съответно също е подчинена на тази регулация, има подобни методики, таблици и критерии.“ – коментира Константин Велев и добави, че досега България е била изключение от общата практика.