В пространно интервю за предаването Money.bg на телевизия Bulgaria ON AIR, Кирил Бошов, член на УС на АБЗ, разказа за предстоящата юбилейна конференция на сдружението и подчерта: „Това е изключителен успех за нашата асоциация и най-значимото събитие в застрахователния ни сектор през последните десетилетия. Специално за него в България пристигат тримата големи на европейското застраховане - Петра Хилкема, председател на европейския регулатор в застраховането EIOPA, Дидие Милеро, ръководител на секция „Застраховане и пенсионно осигуряване“ в Европейската Комисия и Михаела Кьолер, генерален директор на Европейската федерация на застрахователите (Insurance Europe).“
Кирил Бошов коментира развитието и предизвикателствата пред застрахователния пазар в светлината на увеличаващите се рискове и застъпващите се една след друга глобални кризи. Ето някои акценти от разговора му с водещия Петър Илиев, а цялото интервю може да видите тук.
Видно е и от пазарните данни, че застрахователният сектор и компаниите са в стабилно състояние и продължават да изпълняват обществено-значимата си роля за защита на собствеността и живота на гражданите и бизнеса. Но предизвикателствата са налице – излизаме от кризата „ковид 19“ и вече навлизаме в нова, чиито ефекти тепърва ще станат още по-осезаеми.
За първите 5 месеца на годината, според наличните пазарни данни, застраховането продължава да расте със сравнително добри темпове - в животозастраховането с около 9%, а в общото застраховане – около 7%. Но в общото застраховане ръстът се генерира основно от моторното застраховане, в другите бизнес линии започва да се очертава спад. Несъмнено това, което се случва и особено говоренето за предстоящата криза, оказва влияние върху поведението на потребителите ни.
Българското застраховане е в хроничен риск от десетки години по отношение незастраховане на имуществото на гражданите – едва около 7% от жилищата в страната са застраховани, като вероятно при част от тях застраховката е направена във връзка с ипотека. Това представлява огромна изложеност на рискове от природни и други бедствия.
Имущественото застраховане е изключително важно за защита на гражданите и трябва обърнем към тях, да ги информираме за смисъла и ползите от него.
Независимо от случващите се и увеличаващите се през годините природни бедствия все още не сме достатъчна степен лично отговорни за своята собственост. Разчита се на държавата, а това не е основна нейна функция. Оказва се, че в селата около Карловско, там където се случиха тежките наводнения няма застраховани къщи.
Ако приемем, че една селска къща струва 50-60 хил. лв., то 50 лв. на година излиза застраховката за нея. По полицата се покриват всички природни рискове, включително и имуществото, което се намира в къщата на сума до 15 000 лв. Това прави по около 4 лв. на месец за годината – т.е. цените на застраховките наистина са напълно достъпни.
Проблемът не е толкова в ниската платежоспособност на хората, а по-скоро в неинформираността. Затова е от особено значение да се провеждат информационни дейности, не кампанийно само по повод случило се бедствие, а като постоянна политика.
Има примери за въвеждане на задължително имуществено застраховане в държави от нашия регион, но те не постигат желаните резултати. Например, в Румъния от 10 години има въведена задължителна имуществена застраховка, но въпреки това покритието по нея е под 15%. Причината е, че задължителното застраховане работи при наличие на санкционен режим, както и при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Но има съществена разлика между тези две застраховки – ГО е за вредите, които вие ще нанесете на трето лице.
Мит е, че застрахователите не плащат. Всъщност, по показателя „жалби на клиенти по повод неизплащане на обезщетение“ България е сред най-ниските нива в Европа.
В юбилейната конференция на АБЗ има две тематични направления. Едното е посветено на промените на регулациите в застраховането, които предстоят в близко бъдеще като директивата Платежоспособност 2, новият счетоводен стандарт МСО 17, „Зелената сделка“ и отражението им върху застрахователите. Тенденция е промените да са в посока утежняване на изискванията към застрахователите и съответно увеличаване на ресурса – финансов и човешки – който те трябва да заделят, за да отговарят на тях. Проблемът е, че европейският застрахователен пазар на глобално ниво се конкурира с други пазари, а тенденциите към свръхрегулация водят до понижаване на конкурентоспособността на европейските застрахователи спрямо другите.
Другото тематично направление на конференцията е насочено към потребителите и по-конкретно очертаващата се липса на защита и решенията, които предлагат застрахователите. Наред със защита от рискове, свързани с имуществото, ще се разгледат и тези, които се отнасят към живота и здравето ни и съответните застрахователни продукти. В последните години животозастраховките с инвестиционен/спестовен елемент започнаха да са по-търсени. По своята същност това са дългосрочни продукти, които предлагат като комбинация защита на живота и на спестяванията и не могат да се сравняват с други финансови продукти, например банковите депозити като форма на спестяване. Отчита се също и повишен интерес към здравното застраховане, като вероятно една от причините е пандемията. Но по-пълноценното използване на потенциала на частното здравно застраховане минава през истинска здравна реформа.
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
