Отразяват ли се повишаващите се рискове в живота ни, като пандемията и природните бедствия, върху търсенето на застрахователна защита и какви са ползите от застраховките – тези и други теми коментира Кирил Бошов, член на УС на АБЗ и изпълнителен директор на "Евроинс Иншурънс Груп" АД, в предаването „Социална мрежа“ на Nova News.
Ето основните акценти от интервюто:
- Пандемията ни показа колко сме уязвими пред рисковете за нашето здраве и живот и стимулира хората в по-голяма степен да търсят застрахователна защита. Отчита се ръст при здравните застраховки, при животозастраховките със спестовен елемент, защото хората видяха, че има смисъл от тях. Премийният приход по здравните застраховки се е повишил с около 25% след пандемията. Интересът към тях е напълно разбираем, защото срещу една скромна сума, давана от работодателя, се получава добро покритие на здравните рискове.
- Инвестиционните животозастраховки са друг продукт, към който хората активно се ориентират. Причината е, че той съчетава защитата на живота и здравето със спестяване и инвестиции. Интересът е стимулиран основно от нулевите или близки до нула лихви по депозитите. Ако направим аналогия с най-популярния продукт – банковия депозит – то и при този вид животозастраховки имаме възможност да вложим сума по наш избор, за срок по наш избор, да съобразим вложението с нашия рисков профил. Но в допълнение, сме защитени в случай на тежки събития – нетрудоспособност, смърт – в резултат на злополука или заболяване. Това, което трябва да отчитаме е, че спестовните/инвестиционните животозастраховки са продукти с дългосрочен характер, като обикновено през първите пет години има ограничения и условия по отношение на тегленето на вложените средства.
- Инвестиционните животозастраховки са сред финансовите продукти, които могат да ни помогнат да адресираме въздействието на инфлацията върху спестяванията. Но трябва да бъдем внимателни в търсенето на по-висока доходност, както и да гледаме по-дългосрочно както на инвестициите, така и инфлационните процеси.
- Скорошните природни бедствия в България ни показаха колко е важно да осигурим застрахователна защита на своето имущество. Ако пострадалите от наводненията имаха застраховки, то вече щяха да са получили своите обезщетения. Тези, които са имали по-дребни щети, щяха да са отремонтирали домовете си, а тези, при които има пълно погиване – да проектират вече новите си къщи. Процесът на оценка на щетите и изплащане на обезщетения по имуществените застраховки е бърз, документацията не е утежнена.
- Получаването на обезщетение и размерът му зависи от условията по сключената полица. За да знаят какво да очакват при щета и да са удовлетворени, хората трябва да са сключили полицата информирано, да са наясно с покритите рискове и застрахователните суми по тях. Важно е да няма т.нар. „подзастраховане“, т.е. имотът да е застрахован на сума, по-ниска от реалната ме стойност, защото обезщетението ще отразява застрахователната стойност по полицата, а не реалната стойност на имота.
- Разминавания между това, което се получава като обезщетение и очакванията на потребителите се получават, ако не са добре запознати с условията по своята застраховка. Например, случва се кражба на движими вещи в дома и застрахованият си мисли, че ще получи обезщетение, но неговата полицата покрива само щети по недвижимо имущество. В този случай няма как застрахователят да плати обезщетение в случай на кражба, защото този риск не е включен в покритието на полицата.
- Цените на имуществените застраховки са напълно достъпни. Например, ако една къща, като тези в Карловско, струва 50-70 хил. лв., то около 50 лв. на година излиза застраховката за нея. По полицата се покриват всички природни рискове, включително и имуществото, което се намира в къщата на сума до 15 000 лв. Това прави по около 4 лв. на месец за годината.
- Въпреки зачестяващите рискове от природни бедствия, достъпните цени на застраховките, информационните кампании на АБЗ, едва около 7% от имотите в страната са застраховани. Действително, през първите 6 месеца на годината се наблюдава относително добър ръст на имуществените застраховки, но имаме нужда от много повече, защото тръгваме от ниско ниво.
- Няма такава универсална застраховка, с която да покриете всичко, което може да ви се случи. При земеделските застраховки обичайните рискове са градушка, проливен дъжд, наводнение, но има и множество други – пожар, силен вятър, измръзване и т.н. Затова е много важно преди сключване на застраховка стопаните да помислят какви условия по полицата биха ги удовлетворили, да се консултират с експерти от застрахователните компании, със застрахователни брокери. Трябва да се преценят два основни елемента – първо, кои рискове са обичайни в съответния регион, кои рискове да се покрият и второ, каква да е застрахователната сума по тези рискове, т.е. какво би получил стопанинът при пълно или частично погиване на реколтата в резултат на реализация на тези рискове.
- Действително, кризите, през които преминаваме, се отразяват на покупателната способност на хората. Но „спестяването“ от застраховки е лошо решение за всеки, който иска да защити здравето, живота и имуществото си. А и застраховките не са скъпи, особено на фона на поскъпването на други продукти и услуги. Инфлацията на застрахователните продукти е много по-ниска в сравнение с другите неща в ежедневието, за които харчим парите си.
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
