Застраховките са наистина специфични продукти. Купуваме ги с надеждата никога да не се наложи да ги използваме, защото се „задействат“ само при неблагоприятни обстоятелства, а никой не иска те да се случват. И заедно с това ги купуваме заради ясното разбиране, че ако не може да разчитаме на застрахователна защита в трудни ситуации, то последиците за нас и нашите близки могат да са много тежки.
Все пак в застраховането съществуват продукти, които ни подкрепят в лоши времена и в хубавите, дългоочаквани моменти в живота. Това са така наречените смесени животозастраховки – инвестиционни и спестовни. Наред с осигуряване на застрахователна защита по тежки рискове, свързани с живота и здравето ни, те ни помагат да финансираме дългосрочните си планове - било то за образование на децата, за пенсионния период или друго.
В последно време интересът към инвестиционните и спестовните животозастраховки се повишава значимо и все повече хора се ориентират към този вид продукти. Сред основните причини е, че те са по-доходоносна алтернатива за нашите спестявания в условия на нулеви лихви по банковите депозити. На пазара се предлагат различни оферти за инвестиционни животозастраховки, има и за класическите спестовни. За да можем да направим избор, адекватен на нашите индивидуални нужди и потребности, трябва да сме наясно със същността и спецификите на този вид животозастраховки.
Затова ви предлагаме да се запознаете с някои важни характеристики на тази разновидност на животозастраховките – инвестиционни и спестовни.
Те предлагат комбинацията „защита и спестяване“ - освен осигуряването на застрахователна защита при тежко събитие, свързано с нашия живот и здраве, тези продукти дават възможност да спестяваме и инвестираме за по-продължителен период от време и така да финансираме житейските ни цели.
Всъщност това е наистина добра „сделка“ – за срока на полицата спестяваме определена сума, ползваме застрахователна защита, а накрая получаваме сумата, която сме вложили със съответната доходност по нея.
Спецификите на продукта са свързани с двата основни риска, които се покриват или двата компонента, от които се състоят: риск от загуба на живот в резултат на злополука или заболяване (рисков компонент) и риск от преживяване (спестовен/инвестиционен компонент). Нека обърнем внимание на по-особения термин „риск от преживяване“, защото е възможно за мнозина да звучи неясно и дори странно. В същността си той означава, че застрахователят поема отговорността в края на срока по полицата да изплати на застрахованото лице съответната на условията по полицата, натрупана през периода сума.
Когато обмисляме закупуването на инвестиционна или спестовна животозастраховка трябва да отчитаме дългосрочния им характер – те се сключват за срок от 5 - 25 или повече години. Това означава, че трябва добре да преценим какъв размер на премийна вноска може да си позволим с оглед на бюджета ни и да имаме готовност да заделяме тези средства редовно през целия период на полицата. Също толкова важно е добре да планираме срочността на полицата с оглед на целта, която искаме да финансираме със застрахователната сума – например, да осигурим средства за образование на детето или средства за късните години.
И при двата вида животозастраховки – спестовни и инвестиционни - чрез рисковия компонент се покриват основните рискове като смърт в резултат на злополука и заболяване и трайна нетрудоспособност в резултат на злополука и заболяване. По отношение на допълнителните покрития има различни варианти. По повечето оферти има възможност за включване на такива –„временна нетрудоспобност“, допълнително покритие по риска „злополука“, „злополука при ПТП“, „критични болести“. По други продукти покритието е ограничено до основните рискове, но като възможност се предлага сключването на допълнителни застраховки за желаните от нас рискове, включително и здравни застраховки.
При този компонент вече ясно се проявява разликата между спестовната (класическа) и инвестиционната животозастраховки. Тя основно е в начина, по който се управляват парите ни, нашето участие по отношение на инвестиционните решения и гаранциите.
При тях средствата от премийните вноски се управляват от застрахователя, в съответствие с инвестиционната му политика. Тук трябва да отбележим, че се прилагат стриктни законови изисквания по отношение на инвестициите на застрахователите и гаранциите, които те трябва да осигурят. В края на периода по полицата, в общия случай, се изплаща гарантирана застрахователна сума плюс натрупаната доходност. Така, спестовната животозастраховка по подобие, например на банковия депозит, предлага висока сигурност за нашите спестявания. През последните години проблемът е, че доходността е много ниска, близка до нула, отново по подобие на банковите депозити. Затова хората се насочват към други алтернативи като инвестиционните животозастраховки, които имат потенциал за по-висока доходност.
При сключване на инвестиционна животозастраховка ние имаме възможност да изберем къде да инвестираме средствата от премийните ни вноски, разбира се, при определени условия. Ние избираме в кой или кои инвестиционни фондове, предложени от застрахователя, да се насочат парите ни. Предимството в случая е, че чрез застрахователя имаме достъп до фондове, които са за големи, институционални инвеститори със съответните по-изгодни условия. Така може да се възползваме от възможността да влагаме средства в инвестиционни фондове, опериращи на различни финансови пазари и работещи с различни финансови инструменти като акции, облигации, държавни ценни книжа, депозити и др. Целта е да накараме „парите ни да работят за нас“ и да постигнем по-висока доходност в дългосрочен план. Но трябва да сме наясно, че ние самите носим инвестиционния риск, т.е. при инвестиционните животозастраховки застрахователят не дава гаранции за определена доходност или за запазване на размера на вложените средства.
Нека подчертаем - информираността е в основата на разумния инвестиционен избор!
С други думи, важно е да сме наясно от една страна със собствената ни нагласа към поемане на риск, а от друга - как работят финансовите пазари и инвестиционните фондове, какви са основните финансови инструменти, техните специфики и присъщите им рискове. Задължително трябва да се запознаем в детайли с предварителната информация, която се предоставя от застрахователите – общи условия, основен информационен документ. В последния се съдържа информация относно прогнозното ниво на инвестиционен риск по дадения продукт, възможната възвръщаемост, представена като три различни сценарии (негативен, реалистичен, оптимистичен), относимите разходи. Тези данни могат да ни послужат като ориентир по отношение на застрахователното плащане в края на периода на полицата.
При сключване на инвестиционна или спестовна животозастраховка се договарят застрахователните суми и условията по тях по основните и допълнителните (ако има такива) рискове. Обикновено застрахователната сума по покритите рискове е обвързана с общата сума на премийните вноски по полицата.
При реализация на риска „смърт поради злополука или поради заболяване“ при спестовните (класически) животозастраховки се изплаща фиксирана застрахователна сума, според условията на полицата. При инвестиционните нерядко е дадена възможност за избор – например, при загуба на живот наследниците да могат да получат по-голямата от двете суми – фиксираната застрахователна сума по този риск или стойността на активите, акумулирани във фондовете, както и да получат фиксирано застрахователно плащане заедно с текущата стойност на натрупаните активи към датата на събитието. Разбира се, съществуват и други различни варианти. Например, по инвестиционни застраховки плащането по рисковия компонент може да е само във вид на фиксирана сума.
При изтичане на срока на полицата (т.е. по риска от преживяване) притежателите на спестовни животозастраховки по правило получават фиксирана застрахователна сума – натрупаните приз периода средства с начислената доходност, съгласно условията на полицата. При инвестиционните животозастраховки, както вече стана ясно, няма гарантирана сума по този риск, тя зависи от доходността от инвестициите ни. Застрахователното плащане след изтичане срока на полицата е в размер на нетната стойност на нашите активи. Тя се изчислява като се умножи броя дялове от инвестиционните фондове, които притежаваме и тяхната цена към датата на изтичане на срока на застраховката, а съотносимите разходи се приспадат.
При повечето застраховки като Каско, имуществени и други периодичността на заплащане на премийните вноски не се отразява върху същността на продукта. Но при инвестиционните животозастраховки начинът, по който се заплаща премията, има голямо значение и на практика е фактор за формирането на различните животозастрахователни продукти.
На пазара се предлагат продукти с периодично или еднократно плащане на премийните вноски, като това често се отразява върху формирането на застрахователните плащания. Ето някои примери: при животозастраховка с еднократно първоначално плащане на пълната застрахователна сума от 10 000 лв. в случай на фатално събитие вашите наследници ще получат 10 000 лв. Има и продукти, при които се застраховате за 10 000 лв. и плащате периодична премията, като при фатално събитие вашите наследници ще получат обезщетение в размер на платените до момента премии и начислената доходност.
Колко ще плащаме за застраховката е пряко свързано с инвестиционните ни цели и нашите възможности. Разбира се, значение има също възрастта, здравословното състояние и други фактори. Ако целта ни е да подсигурим по-високо застрахователно плащане по основните рискове, включително и риска от преживяване, то и застрахователна сума ще е по-висока, а оттам и премийната вноска. Няма как, например, да искаме да сключим полица за срок от 10 години, за застрахователна сума от 100 000 лв., а да плащаме премия от 50 лв. на месец.
Чрез животозастраховките ние подсигуряваме дългосрочните си спестявания. Но дали можем да се възползваме от тях в случай на необходимост? По принцип - не, освен ако не упражним правото си на „откуп“. Това означава да прекратим предсрочно застраховката си и получим плащане в размер на т.нар. „откупна стойност“. Какъв е размерът й за всяка година от срока на полицата е посочено в условията на застрахователния договор. Трябва с особено внимание да подходим към такава стъпка, защото винаги е свързана със загуба на част от вложението ни, особено в по-ранен период през срока на полицата. Условие да упражним правото си на откуп е за това да са изминали две години от сключване на договора и да са платени поне 15% от премиите по застраховката.
Срещу застраховката може да ни бъде отпуснат заем от застрахователя до размера на откупната стойност. Ако не сме върнали заема и настъпи рисково събитие, то ще получим застрахователна сума, която не включва сумите по заема (главница, лихви и разноски).
Инвестиционните и спестовните животозастраховки са сложни продукти и има много аспекти, на които да се обърне внимание, когато избираме подходящата за нас. Самият процес по сключването им отнема време, защото това е индивидуализиран продукт, който предполага поемането на дългосрочен финансов ангажимент. Наред със проучване на здравословното състояние, се извършва и анализ на финансовото положение на клиентите. Понякога този етап се възприема като излишно навлизане в личното пространство. Всъщност е много важен и необходим, защото чрез него обективно може да се определи какви са целите и нуждите ни и какво може да си позволим от гледна точка на застрахователна защита и ниво на спестяване.
Разбира се, през целия процес на избор и сключване на животозастраховка можем и трябва да разчитаме на помощта на консултантите на компаниите.
Това зависи от индивидуалните ни цели и предпочитания. Когато инвестираме чрез животозастраховка е възможно да имаме по-високи разходи и оттам малко по-ниска доходност от инвестициите в сравнение със самостоятелното инвестиране. Но от друга страна, чрез сключване на животозастраховка ни се осигурява възможност да инвестираме във фондове, които не са достъпни за индивидуалните инвеститори с всички ползи от това. Допълнително предимство е, че характерът на продукта – дългосрочен, с ограничения по отношение на тегленето на вложените средства - ни дисциплинира финансово и ни предпазва от емоционални решения.
В действителност, не всеки има време, желание или знания да разработи личен инвестиционен план и систематично да го следва за дълъг период от време. Затова инвестиционната животозастраховка е наистина добър вариант. Ако все пак считаме, че самостоятелното инвестиране е най-удачно за нас, то най-малкото трябва да имаме рискова застраховка „Живот“.
И вместо заключение, нека припомним следните 4 предимства на животозастраховките.
За много хора е истинско предизвикателство систематично, в продължение на десетки години, да заделят спестявания от дохода си. В този случай спестовните или инвестиционни застраховки „Живот“ биха могли да са особено удачно решение, защото те ни „задължават“ редовно да плащаме премията, по-голямата част от която отива за нашите инвестиции/спестявания.
Облекчението се ползва по следния механизъм: годишната данъчна основа, която всъщност е основата за изчисляване на данъка, се намалява със сума, равна на сбора от платените през годината премии по застраховка „Живот“. Сумите, с които може да се намали данъчната основа, са ограничени до 10 % от нея. Трябва да знаем, че се дължи окончателен данък, когато в края на срока на полицата получим уговореното застрахователно плащане. Размерът на окончателния данък при договори със срок до 15 години е 10%, а при тези със срок над 15 години – 7%.
Вземанията по животозастраховките на едно лице са гарантирани до 196 000 лв. в случай на фалит на застраховател. Институцията, която подсигурява този механизъм, е Гаранционният фонд, чрез управлявания от него „Обезпечителен фонд“.
Това означава, че ако заради задължения към кредитори, към нас е заведена процедура за принудително изпълнение съдебният изпълнител не може да наложи запор върху вземанията ви по полица „Живот“.
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
