„Застрахователната култура на стопаните се повишава. Това повишаване се случва бавно, с малки стъпки, но все пак се случва. През последните две години наблюдаваме множество събития – градушки, бури, наводнения, пожари и именно настъпването на тези събития лека-полека променя нагласата на земеделските производители“, коментира в интервю за ZEMEDELECA.BG Христина Денева, член на работната група "Земеделско застраховане" към АБЗ и главен експерт в „Евроинс“ АД. Според нея към момента се застраховат малко над 20 % от обработваемите площи в страната, а очакванията й са, че през следващата година този процент ще бъде по-висок.
Има разлики в селскостопанското застраховане в България и останалите европейски държави, посочи експертът. У нас процентът на застрахованите площи е малък в сравнение със застрахованите такива в други европейски държави. В някои европейски държави тази застраховка е задължителна. Има разлики и по отношение на участието на държавата. В други европейски страни държавата е доста ангажирана в процеса на застраховане и превенция, както и в процеса на опазване на застрахованите площи. Например в Румъния държавата активно участва в процесите на застраховане чрез дотиране на застрахователната премия, но и в процеси свързани с преодоляване на засушаването и предотвратяване на образуване на градоносни облаци, с прилагането на т.нар. ранно изваляване на облаци.
Христина Денева посъветва стопаните, когато правят своя избор в селскостопанското застраховане, преди всичко да се информират какви застраховки се предлагат на пазара, какви рискове се покриват по полицата, тези рискове обвързани ли са с конкретни периоди на покритие, как се формира застрахователното обезщетение при установена щета и т.н. Стопаните трябва да са наясно, че в полицата са включени точно определени рискове, за които застрахователят носи риска. Не съществува застраховка “срещу всичко”. Случва се поради слаба информираност очакванията на клиента да са неудовлетворени и оттам се поражда и недоверието към застраховките като цяло.
Препоръката на Христина Денева е стопаните винаги да търсят информация и професионален съвет от застрахователите и застрахователните посредници, и да застраховат производството си.
Всеки стопанин има пълното право да застрахова каквато част иска от площите със земеделски култури, които отглежда. От години голяма част от земеделците и земеделските кооперации застраховат своите култури, като ги разделят в две или три застрахователни компании. Така и рискът се разпределя между отделните компании.
Христина Денева разясни и някои аспекти, свързани с оценката на загубите при събитие и формиране на обезщетенията. При застраховка на посеви или насаждения при настъпване на събитие, покрито по полицата, след извършването на оглед и оценка на площите, се установява степента на увреда на растенията, която се изразява в процент. В зависимост от степента на увреда застрахованите могат да получат обезщетение до размера на упоменатата и предварително уговорена в полицата застрахователна сума на декар. Застрахователната сума на декар се явява горната граница на отговорност на застрахователя към застрахования.
Всеки стопанин има пълното право да застрахова каквато част иска от площите със земеделски култури, които отглежда, подчерта Денева. От години голяма част от земеделците и земеделските кооперации застраховат своите култури, като ги разделят в две или три застрахователни компании. Така и рискът се разпределя между отделните компании
Христина Денева обърна внимание и на някои неверни твърдения, които се разпространяват сред стопаните. Едното от тях е, че застрахователите не предлагат застрахователно покритие на зеленчукови култури през месец май не отговаря на истината. В момента, в който зеленчуците са засети или разсадени на полето, застраховка може да се сключи. През изминалите, както и през настоящата 2024 г. така са сключени доста застраховки на зеленчукови култури – домати, пипер, патладжан, лук, тиквички и т.н.
Друго напълно невярно твърдение, което се е разпространявало през изминалата застрахователна кампания е, че “застрахователите изплащат обезщетения при настъпили градушки само ако уврежданията по реколтата са в размер на 100 %”, което абсолютно не отговоря на истината.
На въпрос за климатичните промени и отражението им върху застраховането, Христина Денева коментира, че „те са факт, не можем да ги управляваме, но е нужно да положим усилия, за да се приспособим към тях“. В Европа, и през последните години, и в нашата страна, освен застраховки срещу обичайните природни бедствия като бури, градушки, наводнения, вече се предлагат и застраховки срещу проявление на риска “Суша”. Също така предлагат се застраховки срещу т.нар. ранно осланяване, настъпило през март и началото на април. Неминуемо е застрахователните продукти да се адаптират към климатичните изменения.
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
