През последните години изкуственият интелект (ИИ) носи огромен трансформационен потенциал за индустрията и обществото. Ползите от него са широко признати и той се превърна в област от стратегическо значение за Европейския съюз (ЕС) и ключов двигател на икономическото развитие.
Застрахователният бизнес вече използва ИИ, за да подобри обслужването на клиентите, да увеличат ефективността и да придобие по-добра представа за нуждите на клиентите и съответно да отговори пропорционално на тях. За клиентите тези иновации в застраховането също са добре приети, тъй като отговарят на техните нужди и правят взаимодействието им със застрахователите по-лесно и удобно. Друго предимство, което ИИ носи, е по-ефективното разкриване на застрахователни измами, както и предотвратяването на измамни практики и транзакции.
Всяко технологично развитие обаче идва и с предизвикателства, които трябва да бъдат оценени и, когато е приложимо, адресирани от политиците и бизнеса. Тъй като използването на ИИ е все по-разпространено навсякъде в застраховането, регулаторите от своя страна насочиха вниманието си как използването му би могло потенциално да въздейства върху потребителите, а Европейската комисия съсредоточи усилия в разработването на междусекторни разпоредби, които да осигурят контрола, а в някои случаи забраната на определени практики.
На този фон предложеният от Европейската комисия законодателен акт за изкуствения интелект (Artificial Intelligence Act) цели ясно формулиране къде и как той може да се използва. Също така, проекторегулацията се стреми да дефинира изискванията за вътрешни процедури за качество при използване на ИИ, както и да определи санкции в случай на неспазване на изискванията.
Проектоактът причислява приложенията на ИИ към три рискови категории. В първата са приложения и системи, които създават неприемлив риск и затова се забраняват, каквато например е използваната в Китай и управлявана от правителството система за социално оценяване. Към втората категория спадат високорисковите приложения и те са предмет на специфични законови изисквания, като например инструменти за сканиране на CV, който класират кандидатите за работа. И накрая са категоризирани приложенията, които не са изрично забранени или посочени като високорискови, като до голяма степен те остават нерегулирани. Целта е да се регулира широк набор от приложения за ИИ, като ги приведе в съответствие с ценностите и основните права на ЕС чрез подход, основан на риска. В хода на законодателната процедура, както Съветът на ЕС, така и Европейският парламент излязоха с предложения за възможни изменения на проектодокумента, които са с потенциално широкообхватно въздействие върху цялостния му обхват и съдържание. Споразумение изглежда възможно до средата на 2023 г., но това ще зависи от това дали съзаконодателите ще постигнат съгласие по ключови въпроси като дефиницията за изкуствения интелект, класификацията на рисковете и свързаните с това регулаторни мерки, договореностите за управление и правилата за прилагането им.
В проекта на законодателен акт застраховането се споменава, особено в контекста на използване в дейността му на високорискови системи за ИИ. Понастоящем се обсъжда подготвеният от Чешкото председателство компромисен текст, в който застраховането е включено в списъка с високорискови системи за изкуствен интелект, с всички последици от това за бизнес процесите и администрирането на застрахователите след влизането в сила на Акта.
Системите използвани от застрахователния пазар категорично не могат да се считат за високорискови като в подкрепа на това се определи не само представителите на застрахователния бизнес в Европа, а и EIOPA - Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване. В свое писмо от юли 2022 г. до съзаконодателите относно законодателното предложение за изкуствения интелект EIOPA подчертава, че специфичните застрахователни случаи на употреба на системи за изкуствен интелект не трябва да бъдат включени в списъка с високорискови случаи на употреба на ИИ. Законодателният акт за ИИ трябва да идентифицира уместността на използването на изкуствен интелект във финансовата сфера, и по-специално в застрахователния сектор, но по-нататъшното уточняване на рамката в секторното законодателство трябва да надгради вече съществуващата секторна регулаторна рамка, управлението на риска и прилаганите изисквания за надзор и управление на застрахователния бизнес и продукти.
Още повече, използването на системи за изкуствен интелект през последните години вече е част от традиционните математически модели, прилагани в застраховането. EIOPA и националните компетенции надзорни органи наблюдават и се справят с породените от това рискове. В тази връзка, включването на застраховането във високорисковия списък на новия законодателен акт ще затрудни работата на застрахователния бизнес и ще оскъпи ненужно предлаганите от него услуги, без по никакъв начин да допринесе за защитата на обществения интерес, каквато е целта на дискутирания акт.
