На 18.12.2024г. Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) публикуваха съвместен документ, който представя съвместното им предложение за справянето с нарастващия недостиг на застрахователна защита срещу климатичните промени „Към европейска система за управление на риска от природни катастрофи: възможната роля на европейските решения за намаляване на въздействието на природните бедствия, произтичащи от изменението на климата“.
Ето кратък обзор на документа:
Всички сме свидетели как през последните години изменението на климата изостри тежестта и интензивността на бедствията, причинени от природни стихии, което доведе до ужасяващи човешки жертви и значителни икономически разходи в Европа и по света. Тези последици от изменението на климата, съчетани с бързата урбанизация и нарастващата стойност на активите, водят до увеличаване на икономическите загуби, тъй като значителна част от тези активи не са застраховани. Достатъчно показателни за мащаба на тези тенденции са данните за причинени преки икономически щети за около 900 млрд. евро от екстремни климатични събития в Европейския съюз (ЕС) за периода между 1981 и 2023 г., като повече от една пета от загубите са реализирани през последните три години. Затова през април 2023 г. ЕЦБ и EIOPA публикуваха съвместен документ за дискусия за справянето с нарастващия недостиг на застрахователна защита срещу климатичните промени. Документът подчертаваше, че в исторически план само около една четвърт от загубите, възникнали от екстремни и свързани с климата събития в ЕС са били застраховани, като в някои страни този дял е дори по-малък - под 5 %. За съжаление очакванията са климатът да продължи да се променя в обозримо бъдеще и преодоляването на този недостиг на защита при изменението на климата се явява по-важно от всякога.
В дискусионния документ се изтъкваше, че застрахователният сектор има потенциала да играе жизненоважна роля като инструмент за адаптиране към климатичните промени и ефективно комплексно управление на риска от бедствия, като предоставя възможност и подпомага притежателите на полици и на общностите да се възстановят по-бързо. Уникалната роля на застраховането като крайъгълен камък на доброто управление на риска и ползите от високото застрахователно проникване са неоспорими, но същевременно се отбелязва, че частният застрахователен сектор не може сам да се справи с тези нарастващи рискове.
Неотдавнашни събития, като наводненията през 2024 г. в Централна и Източна Европа и в Испания, допълнително илюстрираха предизвикателствата, пред които са изправени ЕС и неговите държави членки. Тези събития подчертават значението на подготвеността за извънредни ситуации за намаляването на риска, както и важността на усилията за адаптиране с цел предотвратяване и/или минимизиране на загубите, и не на последно място значението на националните застрахователни схеми за намаляване на икономическото въздействие от природните бедствия. Те също така извеждат на преден план значението на преодоляването на недостига на застрахователна защита и свързаната с това тежест върху публичните финанси. За съжаление, авторите на документа отчитат, че фондът „Солидарност“ на ЕС, който има за цел да подпомага правителствата след тежки бедствия, не е оправдал възложените му очаквания и се е оказал твърде малък, за да осигури нужната значителна подкрепа.
Осъзнавайки ролята си за преодоляване на нарастващия недостиг на застрахователна защита срещу климатичните промени, ЕЦБ и EIOPA са задълбочили предприетите през 2023 г. съвместни дейности и публикуваха визията си „Към европейска система за управление на риска от природни катастрофи: възможната роля на европейските решения за намаляване на въздействието на природните бедствия, произтичащи от изменението на климата“. В този документ се анализират 12 съществуващи национални застрахователни схеми, 8 от които са изградени в Европа (в Белгия, Дания, Испания, Франция, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Румъния) и как те използват частни и публични средства за преодоляване на недостига на защита, като идеята е те да бъдат надградени и върху натрупания от тях опит да се предложи възможно решение на равнище ЕС, целящо да намали разликата в защитата при природни бедствия. Документът установява, че съществуването на такива схеми в европейските страни корелира с по-високо застрахователно покритие. Националните схеми имат за цел да разширят застрахователното покритие и да насърчат превенцията на риска. Обикновено те постигат това, като създават основани на риска („презастрахователни“) структури, включващи координация между публичния и частния сектор. Някои от схемите предвиждат задължително застрахователно покритие за определени рискове и подобряват достъпността до застраховане чрез национални механизми за солидарност. Недостатък обаче е, че схемите за диверсификация на риска на национално ниво са по-малко като възможности, отколкото на равнище ЕС, поради което разширяването на обхвата им на общоевропейско ниво ще предостави по-голяма палитра от мерки за адаптация, които могат да помогнат за проактивно намаляване на загубите от бедствия и за споделянето им между публичния и частния сектор, както и за подобряване на управлението на риска преди настъпването на катастрофални събития.
Въз основа на съществуващите национални схеми и структури на ЕС, документът предлага възможно решение на европейско равнище, състоящо се от два стълба/компонента, здраво закрепени в многопластов подход:
Компонент 1: Общоевропейска публично-частна презастрахователна схема, която да действа като стабилизиращ механизъм с течение на времето, за да се постигнат мащабни икономии и диверсификация за покриване на високи рискове на равнище ЕС:
Компонент 2: Фонд на ЕС за публично финансиране при бедствия:
Идеята на предложената концепция е двата стълба да се допълват и да бъдат в съответствие със съществуващите национални инициативи за намаляване на недостига на застрахователна защита чрез отстраняване на целеви пазарни недостатъци в съответствие с принципа на ЕС за субсидиарност (т.е. намеса на ниво ЕС в ситуации, в които целите на предложено действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки както на централно, така и на регионално и местно равнище). Реализирането на предложените два стълба ще даде възможност както на частния сектор, така и на държавите членки, особено на тези, в които понастоящем липсват национални решения, да увеличат капацитета си за застрахователно покритие, да инвестират в по-устойчива инфраструктура и да предприемат превантивни действия. Двустълбовата система ще спомогне също така за изясняване на отговорностите за финансиране след бедствия между частния и публичния сектор, като по този начин ще спомогне за ограничаване на общите разходи за бъдещи бедствия. Освен това тази система би използвала предимствата на обединението и споделянето на риска извън националното равнище, позволявайки по-голяма възможност за диверсификация на риска.
Предложението има за цел да послужи като основа за обсъждане между заинтересованите страни, да се съпостави и сравни с алтернативни решения, като същевременно се запази целостта на националните осигурителни схеми и решения. Дали да се създаде подобен механизъм в ЕС, както и неговата структура и реализация, предстои тепърва да се разисква и решава на политическо равнище с участието на всички държави-членки.
Можете да се запознаете с предложението на ЕЦБ и ЕОЗППО в неговата цялост на следния линк: https://www.eiopa.europa.eu/publications/eiopa-and-ecb-joint-paper-towards-european-system-natural-catastrophe-risk-management_en#files .
