Министерство на земеделието, храните и горите наскоро публикува концепцията на Закон за превенция от природни бедствия и неблагоприятни климатични събития в земеделието. Тази концепция предвижда преобразуването на Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ в държавно предприятие, на което ще бъдат възложени функции за:
Новото предприятие ще се издържа със средствата, които в момента държавата отделя за борба с градушките и за обезщетения на пропаднали площи, задължителни вноски на земеделските производители на база заявената за подпомагане площ и вноски на застрахователните компании в размер от премийния приход от застраховки по класове – пожар и природни бедствия, други щети на имуществото и сухопътни превозни средства (Каско).
Застрахователната индустрия по принцип подкрепя инициативата на МЗХ за промяна и създаването на нов модел за управление на риска в земеделието, базиран на превенция, инвестиции и гарантиране на обезщетяване при настъпване на природни събития в голям мащаб.
Въпреки това, няма как да не алармираме за някои сериозни недостатъци на стратегията, които поставят под съмнение нейната ефективност и полезност за цялото общество.
1. Основен недостатък на Концепцията е, че на държавно предприятие са вменени дейности с характеристиките на застрахователна дейност по смисъла на чл. 3 от Кодекса за застраховането: дейност за набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения при настъпване на събития, което предполага и дейности по установяване на събитията, разглеждане на претенции, определяне на размера на причинените вреди и изплащане на обезщетения, които дейности могат да се извършват единствено от застрахователни дружества.
2. Бихме приветствали идеята Концепцията да даде базата за публично - частно партньорство между застрахователите и държавата, която да се доразвие на подзаконово ниво по аналогия на застраховането на отговорността от „ядрена вреда“ чрез Българския национален застрахователен ядрен пул, въз основа на която да се създаде пул за селскостопанско застраховане. Това решение би позволило застраховане на пълния обем на земеделски площи и в пълния обем на рисковете (а не само за градушка), създаване на оптимални и единни условия за застраховане с цел намаляване на разходите и на времето за определяне на щетите и изплащане на обезщетенията. При създаване на застрахователен пул, финансирането на превантивната дейност може да се извършва при условията на застраховането, а не с държавни средства.
3. Нашите проучвания сочат, че моделът за управление на риска от неблагоприятни климатични събития в земеделието, предложен в Концепцията, не се прилага в развитите европейски държави, което приемаме за индикатор за неговата неефективност. Единствено в ограничен брой държави от бившия социалистически блок (България, Молдова, Сърбия, Румъния, Русия, Македония, Словения) защитата от неблагоприятни климатични събития в земеделието, в частност градушки, продължава да се финансира от държавата. Считаме, че е необходимо цялостно преосмисляне на Концепцията за управление на риска от неблагоприятни климатични събития в земеделието, с преориентиране от научно необосновани и неефективни методи[1] към стимулирането на застраховането на земеделските стопани, което е водещият подход дори в планово развивани земеделски сектори като тези в Китай и Индия.
4. Трябва да се отбележи, че застрахователите успешно управляват риска от събития, свързани с неблагоприятни климатични събития, включително в сферата на земеделието, чрез закупуването на презастрахователни покрития, които са доказали финансовата си ефективност, например при последни две градоносни бури в София (2007 година и 2014 година).
5. Управлението на рисковете, свързани с неблагоприятни климатични събития в земеделието със застрахователни способи и разчитайки на застрахователния пазар е далеч по-ефективен начин на употреба на обществените ресурси. При наличието на достатъчен застрахователен капацитет в България за поемане на тези рискове е необосновано да се стимулират непазарните принципи, заложени в Концепцията.
6. В Концепцията е въведено задължение за застрахователните компании за заплащане на вноска в държавното предприятие от прихода от продажба на всички застраховки от класове „Сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства)“, „Пожар и природни бедствия“ и „Други щети на имущество“. В Концепцията се регулират обществените отношения в земеделието и налагането на косвена тежест за всички застраховани лица е неоправдано. Създава се неравнопоставеност между потребителите на застрахователни услуги. На практика застрахователите ще финансират мероприятия по превенция или ще подпомагат пострадали земеделски стопани, включително незастраховани, със средства от премиите на застраховани лица по доброволни застраховки, които нямат нищо общо със сектора на земеделието.
В същото време, предвиденият начин на компенсиране на земеделските стопани не поощрява доброволното сключване на застраховки от тяхна страна и съответно не спомага за развитието на застрахователния бизнес, от който се изискват задължителни вноски. Това предложение е необосновано и би имало много негативен обществен отзвук, тъй като в него не се съдържа нито финансова логика, нито защита на правата на потребителите на застрахователни услуги. Въпреки, че фокусът на Концепцията е насочен към земеделския сектор, се предлага във вноските да се включва и премиен приход от застраховки, които нямат нищо общо с този сектор. Подобна мярка реално би довела до увеличение на цената на имуществените застраховки и на застраховки „Каско“ на МПС без да повиши очакваните обезщетения на застрахованите лица, което считаме за несправедливо. Същевременно се създава сериозна предпоставка за намаление на застрахователното проникване и способността на застрахователната индустрия да поема повече рискове на по-ниска цена. Това би имали негативно отражение върху всички потребители на застрахователни услуги.
7. От опита в областта на земеделските застраховки до момента е известно, че крупните земеделски производители не застраховат земеделските култури, заради малката вероятност цялата площ да бъде увредена от природни бедствия и съответно да претърпят големи загуби. Тоест, на практика се получава, че от една страна застрахователите биха финансирали загубите на големи земеделски производители, които принципно не сключват застраховки, а друга страна – източник на финансиране биха били застраховани лица, които не са предмет и не са облагодетелствани от Концепцията.
В обобщение на изложеното считаме, че прилагането на предложения в Концепцията модел за управление на риска в земеделието:
Разчитаме, че ще бъде инициирана по-задълбочена дискусия, анализ и промяна в предложената регулация, позволяваща използване на пълния капацитет на българския застрахователен пазар за осъществяване на дейността по обезщетяване при настъпването на неблагоприятни събития в голям мащаб.
[1] Съгласно материали:
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
