През последните дни ескалира бурен обществен дебат, по повод направеното от г-жа Менда Стоянова предложение за изменение в Кодекса за застраховането. В този дебат, наред със заявяването на позициите на различните заинтересовани страни, забелязваме и редица погрешни тълкувания за какво всъщност става въпрос.
Асоциация на българските застрахователи несъмнено е заинтересована страна от развитието на този казус, като се явява и браншовата организация, в която е събрана най-добрата експертиза в по въпросите на застраховането. Ето защо, бихме искали да изразим становище и същевременно да се опитаме да дефинираме по-ясно различните проблеми и последици, възникнали от тълкувателно решение на ВКС N: 1/2016 от 21.06.2018 г., което разширява кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки.
Прави ни впечатление, че в общественото съзнание битува убеждението, че дискутираните в момента обезщетения за морални болки и страдания са едва ли не единственото обезщетение, което биха получили пострадалите от ПТП или техните близки по застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО). Обичайно, на повечето места в Европа, това е едно символично обезщетение от порядъка на 1 500 до 30 000 евро в различните страни, а акцента се поставя върху компенсиране на икономическите последствия от ПТП, например влошеното финансово състояние в резултат на загубата на член на домакинството – загуба на доход, издръжка на малолетни деца, медицински разходи, разходи за преустройство на жилищно пространство и т.н.
И в България Кодексът за застраховане предвижда изплащане на тези имуществени обезщетения. Друг е въпросът, че поради различни причини се е наложила практиката за преобладаващо търсене на неимуществени такива от семействата на загиналите. Това създава почва за некоректни практики в ущърб на пострадалите лица, като фактически само част от средствата стигат до тях. Често пъти средствата са недостатъчни да компенсиране на самите икономическите последствия от ПТП. От изместване тежестта на обезщетенията към имуществените щети ще има полза и държавата, защото тяхното доказване става с доходи и разходи за които са платени съответните данъци.
Наред с лавинообразно нарастващ брой на лицата, претендиращи за обезщетения, поради тълкувателното решение, самият среден размер на компонентната от обезщетенията за „болки и страдания“ е изключително висок (средно 118 000 лв. за един наследник за 2017 г.), в сравнение с присъжданите обичайно в Европа и в сравнение с присъжданите такива в България при други случаи, например при смърт в вследствие на медицинска грешка, където се изплащат между 30 000 и 90 000 на всички наследници както за имуществени, така и за неимуществени щети.
Не на последно място трябва да отбележим със съжаление, че България е сред водещите страни в Европа по смъртни случаи при ПТП - 96 са смъртните случаи на 1 млн. население за България за 2017, при 46 за средно за Европа. В същото време цената, по която се предлага застраховката ГО в България, е сред най-ниските в ЕС.
Всички тези негативни фактори в съчетание ще доведат до чувствителен стрес на нивата в тарифите по ГО, които трябва да позволят изплащане на обезщетения за разширен кръг близки на загиналите през последните 5 години (за които важи тълкувателното решение на ВКС) и да предвидят изплащане и за в бъдеще на този разширен кръг.
Това е социалната цена, която породи тълкувателното решение. Тя ще бъде непосилна за българските домакинства. На практика ще бъдат засегнати всички домакинства в страната, като се има предвид, че броят на полиците в момента е 3 053 317, от които 600 000 са на пенсионери. По тази причина тази цена е неприемлива за застрахователите.
Възможно е да се предположи, че някои автомобилисти ще спрат да се застраховат. Дори намаляване на броя на застрахованите автомобили би имало негативни последици, защото би довело до катастрофи с незастраховани МПС, за които всички застраховани да плащат солидарно обезщетения през Гаранционния фонд, а след това да се търсят парите от виновния водач.
Опитът за поддържане на настоящите ценови нива в новата реалност би довел до тежка дестабилизация на сектора на застраховането. А стабилният финансов сектор е елемент от националната сигурност и е в основата на пригодността на страната ни за влизане в ERM2.
Поради изтъкнатите по-горе мотиви, считаме, че е настъпил моментът за промяна на модела на обезщетяване на пострадалите и техните близки с лимитиране на компенсацията за неимуществени щети и прехвърляне на тежестта към имуществените. Смятаме, че общественият дебат по темата е действително ползотворен, защото той показва каква е нагласата на нашето общество и какво то смята за справедливо като обезщетение и като социална цена на това обезщетение.
Управителен съвет на АБЗ
-370x270.png "News image")
-370x270.jpg "News image")
