На среща с медиите на 12 август 2019 г. ръководството на Асоциацията на българските застрахователи и Гаранционния фонд представиха проект на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице. На 9 август 2019 г. проектът е предоставен от Гаранционния фонд на Комисията за финансов надзор, Министъра на здравеопазването и Министъра на труда и социалната политика - отговорните институции изготвянето на съвместна Наредба за утвърждаване на Методиката.
„Въвеждането на ясни критерии посредством методиката за определяне на обезщетенията ще внесе сигурност и обективност в отношенията, ще осигури предвидимост за всички страни – застрахователи, увредени лица, съд. Убеден съм, че преодоляването на съществуващите към момента дисбаланси чрез прилагането на ясни правила, ще донесе съществени ползи не само за страните, въвлечени в процеса, но и за цялото общество.“ - коментира Константин Велев, председател на АБЗ. Той подчерта, че проектът следва да се приема като отправна точка за обществена дискусия, в която да бъдат отчетени гледните точки на заинтересованите страни. Именно от това зависи дали методиката ще бъде припозната и използвана като работещ, справедлив инструмент. Предстои вторият етап от процеса, а именно изготвяне и съответно приемане на Наредба за утвърждаване на Методиката от Комисията за финансов надзор, Министъра на здравеопазването и Министъра на труда и социалната политика. От Комисията за финансов надзор вече обявиха старта на интензивна работа по наредбата.
По време на представянето консултантите, които по поръчка на Гаранционния фон са изготвили проекта, подчертаха, че целта на методиката е да се предложи ефективен и справедлив механизъм за остойностяване на вредите, като се даде превес на реално претърпените и установими вреди. Приет е обективен подход при определяне на размера на обезщетенията като се въвежда ясно разграничение между имуществените и неимуществените вреди. И към момента в България съществува такова разграничение, но практика показва, че претенциите за заплащане на обезщетения за имуществени вреди са чувствително по-малко от неимуществените и за това има ясна статистика от години. Но индиректно върху размера на неимуществените вреди да оказват влияние чисто икономически фактори, в т.ч. и лимитите. С други думи, през обезщетенията за неимуществени вреди се търсят вид компенсации за икономически, финансови загуби. Причините са от различно естество, но преди всичко се изхожда от сравнително лесното формулиране и доказване на неимуществените вреди (описание на емоционални състояния, доказвани чрез свидетели). Друга причина е липсата на единни обективни критерии, които да бъдат прилагани към различните случаи.
Анализ на приложимите европейски практики
Първи етап в подготовката на проекта е изследването на приложимите европейски практики, модели и подходи за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесно увреждане на пострадало лице. Анализът обхваща Великобритания, Германия, Гърция, Испания, Италия, Румъния и Франция. Изследвани са подробно и действащата правна рамка и съдебната практика у нас. Основната цел на анализа е да се идентифицират практики, които са най-подходящи и приложими за България.
Анализът показва, че във Великобритания, Испания и Италия се използват задължителни и предварително изготвени таблици/скали във връзка с определянето на обезщетения за вреди, които обвързват съдилищата. В Германия и Франция съществуват неофициални (но индикативни за съда) бази данни (Германия) и таблици и номенклатури (Франция). Румъния е в процес на обсъждане прилагането на таблица с точкова система. В България липсва изготвена таблица/скала или др. подобни по отношение на определянето на обезщетението за вреди. В различните страни има отделни близки до България признаци, като цяло това са страни от европейската континентална система, като например Франция и Испания.
С оглед на средата и националното законодателство, както и други фактори, консултантът е предложил да проектът за Методика да бъде базиран на испанския модел със заемки от френския модел. Чрез тези модели се постига висока степен на предвидимост при определяне на обезщетенията и в тях са заложени ефективни механизми за остойностяване на вредите, като се дава превес на реално претърпените и установими икономически вреди. В Испания и Франция, както и в България, се прави разграничение между имуществените и неимуществените вреди.
Структура на проекта на Методика
В проекта на Методика се прави разграничение между имуществени и неимуществени вреди и за всеки вид и подвид са предложени отделни методи за изчисления и/или остойностяване. В зависимост от конкретния случай общото обезщетение може и обичайно включва комбинация от имуществени и неимуществени вреди.
Имуществени вреди
Неимуществени вреди
Проектът на Методика поставя началото на процес, който изисква задълбочен анализ и ангажиране на широк кръг специалисти и институции. Целта на първоначалния етап е постигане на обществено съгласие относно концепцията на методиката и методите за изчисления. Конкретни суми по обезщетения и други могат да бъдат модифицирани в резултат на обществените дискусии, които предстоят.
-370x270-1.png "News image")
